Неморално предложение
- Автор: Гир Керстин
- Язык: болгарский
- Переводчик: Щилиян Карастойков
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Неморално предложение». Краткое содержание книги:
Поради това на Фриц му хрумва откачена идея: той сключва облог, че временна размяна на съпругите би решила всичко!
Мечтателната Оливия трябва да се премести при Оливер в шикозния му апартамент в центъра, а амбициозната Евелин трябва да се нанесе при Щефан в неговата позанемарена къща извън града. На пръв поглед абсурден план, който децата му едва ли биха приели, но Фриц предлага пари. Много, много пари…
И шеметната игра с размяната на партньорите започва, а заплетените ситуации са сякаш предварително заложени.
— Ти просто не искаш да го проумееш, нали?
— Не — отвърнах аз. Не исках да го проумея. — С Оливер вдругиден имаме среща в телевизията. Аз ще отида, за да отговарям на въпросите, отнасящи се до градинарството, които могат да възникнат. Всички там са пълни лаици и нямат никаква представа какво може да бъде постигнато само за два дена. Ако успеем да убедим програмния директор, още тази есен могат да бъдат заснети първите серии. Не е ли невероятно? Може би ще получа и консултантски хонорар.
Но Щефан не можеше да бъде впечатлен от всичко това.
— Как ми се иска да си по-разумна — рече той просто.
— А пък аз си мислех, че си падаш по по-глупавички! — каза Евелин.
Тя се беше появила съвсем тихо на вратата, жената мечта — в снежнобяла лятна рокличка и сандали.
— Не можеш ли да почукаш? — попита Щефан доста грубо.
— Не мисля, че е въпрос на можене, а по-скоро на желание — отвърна Евелин.
— Аз пък си мисля, че е по-скоро въпрос на възпитание — заяде се Щефан.
Гледах ту единия, ту другия. Какво им ставаше на двамата? Да не би да се бяха скарали?
— Искам да ти покажа нещо — обърна се Евелин към мен.
— Предупреждавам те, Евелин! — каза Щефан и строго скръсти ръце пред гърдите си.
— За какво я предупреждаваш? Какво да не ми показва? — попитах аз.
— Кухнята — отговори Евелин и се усмихна ехидно. — Не се притеснявай, Щефан, нея ще й я покажа чак когато е готова. Просто исках да покажа на Оливия доматите си.
Щефан недоверчиво присви очи.
— Домати?
— Да, домати — отвърна Евелин и му се усмихна.
Бях напълно убедена, че двамата криеха нещо от мен. И това със сигурност нямаше нищо общо с кухнята.
— О, цъфнаха ли вече доматите? — попитах.
— И още как! — отговори Евелин. — Направо са главозамайващи.
— Идвам — казах и хвърлих последен продължителен поглед към Щефан.
Изглеждаше много загрижен. Да не би да го беше страх, че Евелин ще ми разкаже за връзката им? Е, тогава възникваше въпросът: кой от нас двамата повече се страхуваше от това, той или аз?
Евелин ме хвана под ръка. Докато минавахме през магазина, Петра тъкмо беше започнала дежурната си обиколка с дезинфектанта в ръка.
— Нали знаете, че препаратът е много отровен, когато се вдишва? — попита Евелин.
— Че аз не го вдишвам — тросна се Петра.
— Това е чудесно — каза Евелин. — Защото има и други странични ефекти: причинява тъпота, прави гласа ти писклив и води до безобразен вкус по отношение на дрехите.
Отдавна бяхме излезли през вратата, когато Петра се досети, че я бяха обидили. А може изобщо и да не бе разбрала.
— Това беше гадно — казах.
— Много се надявам да е било гадно — отговори Евелин.
В оранжерия номер пет в носа ме удари силна ароматична миризма. Повечето от канабисовите растения бяха разцъфтели. Безброй червено-кафяви цветове бяха окичили голяма част от растенията. Докоснах един от цветовете предпазливо с върховете на пръстите си.
— Скоро — рече Евелин. — Много скоро ще узреят. След това ще ги отрежа и изсуша.
— Изобщо не вярвах, че ще се справиш, а и че става толкова бързо — казах аз.
— Само не мога да проумея защо не го правят повече хора? — възкликна Евелин. — Една оранжерия или изоставена плевня, малко осветителни тела и готово! Всички бихме могли да станем милионери!
— Само да не бяха тези тъпи, тъпи закони — казах иронично и посочих растенията наоколо. — Колко ще получиш за всичко това?
— Три хиляди евро за килограм — отговори Евелин, — ако го продам наведнъж. Но ако си направя труда да го разпределя на дози, накрая ще спечеля почти двойно.
— Нямам предвид пари. Питах колко години затвор ще получиш?
— А, това ли имаше предвид? Ами, предполагам, че май доста ще полежа зад решетките — каза Евелин весело. — Ти, между другото, също. Искаш ли да видиш кухнята? Почти е готова! Господин Какабулке работи като луд, ден и нощ. Дори жена му трябваше да признае, че кухнята е цял шедьовър.
— Какво? Жена му е била у нас? — възкликнах.
— Да, дори много често взе да идва, за да види какво толкова прави мъжът й по цял ден — отговори Евелин. — Мисля, че малко го ревнува. Но ти гарантирам, че е много мила жена. Знаеше ли, че през свободното си време рисува върху керамични плочки?