Неморално предложение
- Автор: Гир Керстин
- Язык: болгарский
- Переводчик: Щилиян Карастойков
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Неморално предложение». Краткое содержание книги:
Поради това на Фриц му хрумва откачена идея: той сключва облог, че временна размяна на съпругите би решила всичко!
Мечтателната Оливия трябва да се премести при Оливер в шикозния му апартамент в центъра, а амбициозната Евелин трябва да се нанесе при Щефан в неговата позанемарена къща извън града. На пръв поглед абсурден план, който децата му едва ли биха приели, но Фриц предлага пари. Много, много пари…
И шеметната игра с размяната на партньорите започва, а заплетените ситуации са сякаш предварително заложени.
— Не — отвърнах само.
— Е, какво да ти кажа, плочките са доста приятни. Малки принцове жаби със златни коронки на главите и всякакъв подобен кич, но изработката й е перфектна. Като се замислих, реших, че може да ангажирам и госпожа Какабулке за ремонта на банята.
С чувство на завист се запитах откъде Евелин намираше цялата тази енергия?
Програмният директор отложи срещата си с Оливер около пет пъти, но все пак най-накрая се стигна до уговорена дата. Аз си освободих деня, за да мога като експерт да подкрепя Оливер, в случай че изникнеха въпроси, на които само един градинар би могъл да отговори. Облякох си черния костюм с панталон, същият, дето беше подходящ за всякакви случаи. Добавих към тоалета и черни обувки на висок ток. Те ме правеха да не изглеждам толкова ниска.
— Изглеждаш страхотно! — каза Оливер, щом паркирахме колата на служебния паркинг на телевизията. — Но за съжаление, точно в този момент съвсем не приличаш на градинар.
— Ако програмният ти директор не ми вярва, ще му покажа бицепса си — отговорих. — Но мисля, че ще е достатъчно, ако само му покажа ноктите си. Напрегнат ли си?
— Малко — призна Оливер. — А ти?
— Притеснявам се за теб — отвърнах. — Убедена съм, че концепцията е страхотна, и остава да се надявам, че и този Дюр ще я оцени.
Секретарката на програмния директор очевидно беше голям фен на Оливер и на чуждите думи, които обаче не използваше съвсем уместно.
— Моят любим репортер господин Гертнер! Репортажът ви снощи беше доста екзобичен. Между впрочем, от градинското ви предаване също съм очарована. Вече копирах концепцията ви в много екземпляри и я раздадох по кабинетите в сградата.
— Благодаря! — отговори скромно Оливер.
— Знаете ли, самата аз имам градина, която спешно се нуждае от промяна — каза секретарката и засия. — И така, с какво мога да ви бъда прокламирана днес?
— Имаме уговорен час с господин Дюр в единайсет. Става въпрос за градинското предаване.
— Ох, колко съжалявам. Господин Дюр не е в кабинета си — секретарката започна да разлиства календара със срещите му, който лежеше пред нея на бюрото. — Кога сте го верифицирали?
Изгледах я малко объркана, но по всичко личеше, че Оливер я разбираше.
— Още миналата седмица.
Секретарката поклати глава с гримаса на съчувствие.
— Наистина съжалявам, но не сте първият, на когото му се случва подобно нещо. Той е гений, истински корилей в своята област. Но не е особено умно да си договаряте срещите лично с него. Просто забравя да ми предаде повечето уговорки и аз не ги нанасям в календара му. А среща, която не фигурира там, няма как да се състои. Нещо важно ли беше?
— Разбира се! — намесих се аз.
Този „корилей“ на телевизионните предавания ми се струваше доста вятърничаво растение. Постоянно отлагаше срещите, а когато накрая се стигнеше до конкретна уговорка, той просто я забравяше.
Оливер само гледаше нещастно.
— Хм — реагира секретарката. — Понеже сте вие, ще ви дам един съвет: шефът ще е през целия ден в студио номер три на някакъв запис. Ако отидете там, ще ви се отвори възможност да проведете разговора си.
— Сърдечно ви благодаря — отговори Оливер. — Ще преценя дали е удобно.
— Какво толкова има да се преценява? — попитах го, когато излязохме навън в коридора. — Съветът си го бива. Щом „корилеят“ не отива при градинаря, градинарят трябва да отиде при „корилея“.
Оливер се разсмя.
— Е, добре. Така, ако не друго, то поне ще видиш как изглежда едно студио отвътре.
Но докато стигнем до там, започнах да проклинам обувките си на висок ток, които бях обула по случай големия ден. Имах чувството, че площта, върху която се разпростираше телевизията, е безкрайна.
— А аз си мислех, че сте малка телевизийка — казах раздразнено.
— Е, не чак толкова малка — отговори Оливер.
Студио три се помещаваше в едно грозно, плоско и широко хале, в което се лутахме цяла вечност измежду огромно количество кулиси, кабели, колони, прожектори, стъклени сандъци, трибуни и тълпи от хора. Оливер явно познаваше повечето от тях. Раздаваше поздрави наляво и надясно, като същевременно ми обясняваше кой какъв е.
— Операторът ни, този отговаря за кабелите, оня там мести декорите, шефът на снимачния екип, редакторката, тонрежисьор, шефът на осветлението, режисьорът, зрители, асистент-режисьор — всички махаха и го поздравяваха приветливо, но от програмния директор нямаше и следа.