Неморално предложение
- Автор: Гир Керстин
- Язык: болгарский
- Переводчик: Щилиян Карастойков
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Неморално предложение». Краткое содержание книги:
Поради това на Фриц му хрумва откачена идея: той сключва облог, че временна размяна на съпругите би решила всичко!
Мечтателната Оливия трябва да се премести при Оливер в шикозния му апартамент в центъра, а амбициозната Евелин трябва да се нанесе при Щефан в неговата позанемарена къща извън града. На пръв поглед абсурден план, който децата му едва ли биха приели, но Фриц предлага пари. Много, много пари…
И шеметната игра с размяната на партньорите започва, а заплетените ситуации са сякаш предварително заложени.
Е, щеше да е пресилено да се твърди, че в тези жестоки жеги краката ми миришеха на свежи рози. Но пък за такива случаи хората бяха измислили топлия душ. Предполагах, че Петра сутрин и вечер пръска краката си с антибактериалния спрей за повърхности, с който тровеше и въздуха в магазина ни.
— Направо не мога да разбера какво изобщо намира мъжът ти в теб — допълни тя, с което върна мислите ми там, където бяха и преди малко.
Вчера вечерта Щефан така и не се опита да ми се обади, колкото и логично да ми се струваше това снощи. Оливер ми каза, че телефонът не е звънял цялата вечер и гласът му ми се стори изпълнен със съчувствие. А аз, ядосана и депресирана, отидох да си легна.
— Жени като теб са срам за женския пол — каза Петра.
Така повече не можеше да продължава.
Мушнах се покрай Петра в кабинета. Щефан беше седнал пред компютъра. Беше ми дошло до гуша вече от неговите изчисления! Но на монитора не се виждаха изчисления, а обяви за работа. От това, което успях да прочета от вратата, някой си търсеше ръководител на маркетинговия отдел.
— Това пък какво трябва да значи? — попитах, без изобщо да поздравя.
Щефан се обърна към мен.
— Затвори вратата, че отвън ще влезе топъл въздух.
Така изритах вратата, че адски бързо се затвори. Тук в кабинета наистина беше много приятно прохладно, защото един вентилатор раздвижваше въздуха.
— Къде беше вчера вечерта? — попитах.
— Вчера вечерта ли? — Щефан ме погледна, все едно че съм извънземно. — Към колко часа?
— Ами към… няма значение. Къде беше?
— Ами, в цялата къща смърдеше на боя и просто излязох.
— И къде, ако смея да попитам?
— Оли, това пък какво трябва да означава? Вчера вечерта беше адска жега и просто имах нужда от глътка свеж въздух.
— И къде беше?
Щефан поклати глава.
— Ти си полудяла, знаеш ли?
— Не беше в кабинета си, защото ти звънях.
— Напротив, точно тук бях — отговори Щефан. — Просто не вдигах телефона. Но ако знаех, че си ти, щях да…
— А кой друг би могъл да бъде, а? — попитах раздразнена.
— Може би някой, на когото не му е забранено да се обажда тук след осемнайсет часа — каза остро Щефан, — без да проиграе един милион евро. Ти да не си откачила да ми звъниш толкова късно тук? Много добре знаеш, че старците имат очи и уши навсякъде. В края на краищата, тук не става въпрос само за теб, а за всички нас.
Как само успя така да обърне нещата. Сега вече аз се чувствах отвратително. Да, не трябваше да се обаждам.
— Толкова много ми липсваше — казах жално, което си беше наполовина истина.
Изражението на Щефан стана изведнъж по-меко.
— Ах, Дундичке, нали ти така поиска. Сега просто трябва да издържиш. Още четири месеца и сме успели.
— Да — въздъхнах аз.
— Ще започнем напълно нов живот — каза Щефан. — Ти и аз — едно съвсем ново начало.
— Да — отговорих колебливо.
Какво точно имаше предвид? Съвсем на ново изобщо не исках да започвам. Малко новости нямаше да ни навредят, да. Но тези изненадващи идеи на Щефан започваха да ме притесняват.
Погледът ми се върна към монитора, там сега вместо обявите за работа се беше активирал скрийнсейвър: някакви рибки, които весело плуваха нагоре-надолу.
— Защо си търсиш нова работа? — попитах.
— В момента не си търся. Просто проверявам какви са ми шансовете — отвърна той.
— Но защо?
— Оли-Дундичке, нали вече се опитах да ти обясня: този бизнес няма никаква перспектива.
— Това изобщо не е вярно — отговорих разпалено. — Когато Оливер стартира градинското си шоу, ще станем най-известната градина в цяла Германия. Дори ще можем да развием каталожна търговия.
— Ох, Оли, — каза Щефан, — толкова си наивна! Усилено се говори, че магазинът за строителни материали още следващата година ще направи обособен градински отдел. И ако това се окаже истина, тук повече никой няма да влезе. Тъпо е да се вкопчваме в нещо, което е обречено на провал. Това няма ли най-накрая да ти влезе в тиквата?
— Дори и да обособят отдел за градината, това изобщо не ни касае — отвърнах. — Много добре знаеш как е в тези магазини: нискокачествени стоки, не обръщат внимание на клиентите и като допълнение малко евтин теракот. Хората, които пазаруват там, изобщо не са нашата клиентела. Щефан ме гледаше ядосано.