Неморално предложение
- Автор: Гир Керстин
- Язык: болгарский
- Переводчик: Щилиян Карастойков
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Неморално предложение». Краткое содержание книги:
Поради това на Фриц му хрумва откачена идея: той сключва облог, че временна размяна на съпругите би решила всичко!
Мечтателната Оливия трябва да се премести при Оливер в шикозния му апартамент в центъра, а амбициозната Евелин трябва да се нанесе при Щефан в неговата позанемарена къща извън града. На пръв поглед абсурден план, който децата му едва ли биха приели, но Фриц предлага пари. Много, много пари…
И шеметната игра с размяната на партньорите започва, а заплетените ситуации са сякаш предварително заложени.
С кашона под мишница се промъкнах през къщата. Щефан още беше в кабинета си, така че имах малко време да пошпионирам, при това в собствената си къща. В кухнята цареше абсолютен хаос, половината от вратичките на кухненските шкафове бяха демонтирани, подът и стените бяха разбити и навсякъде се виждаха кутии и цели баки с бяла боя. Все още нищо не напомняше на кухня в английски битов стил.
Любопитно се вмъкнах в гостната, търсейки уличаващи следи, като например долни гащи на Щефан или течността му за контактни лещи върху нощното шкафче, или дори само полъх от парфюма му във въздуха на гостната. Но стаята беше безупречно проветрена. Чаршафите на леглото бяха перфектно опънати, без следа от гънка. Във вазата на парапетчето имаше нова, свежа орхидея, а вятърът развяваше една завеса от лек, снежнобял муселин. Веднага забелязах, че завесата я нямаше предния път. Дали не беше нарочно сложена, за да не може никой да вижда леглото отвън? В главата ми започнаха да се въртят предположения. На кого ли му беше приятно по време на секс да бъде наблюдаван от Хуберт и компания? Ако, разбира се, го бяха правили. Бях само деветдесет и девет процента сигурна в това. Бях си запазила един процент надежда, че и с Евелин Щефан говореше само за синините си.
Явно Оливер го бяха задържали в работата. Когато се прибрах, него го нямаше вкъщи. Или пък трябваше да отработва, защото беше пресрочил обедната си почивка, концентриран върху Евелин и деня й за зачеване.
Обзета от лошо настроение се захванах да махам дръжките от касиса. Оскверних тенджерата, в която Оливер правеше спагети, като започнах да варя в нея комбинация от цели килограми касис, захар, пръчица ванилия и известно количество от калвадоса на Оливер. Добре, че имаше модерна газова печка, защото сместа прекипя и за един керамичен котлон това би означавало край на чистия му и поддържан вид. След това можете да го бършете и стържете, колкото си щете и все пак до края на живота си ще му личи, че на него е било варено сладко от касис.
Когато най-накрая разпределих цялата смес по бурканите, кухнята изглеждаше така, сякаш някой е бил заклан в нея. Нещо, което на драго сърце бих направила. Истината е, че изглеждаше потресаващо. Но там, където се рендосва, няма как да няма стърготини.
Поставих бурканите да изстиват с главата надолу и се захванах да надписвам етикетите. Това беше едно приятно занимание, направо наслада за очите. На първия етикет изписах с украсени букви: „Недостижимото и великолепно сладко от касис на Оливия с истинска ванилия и дъх от калвадос“, а отдолу добавих годината на производството. Зашеметяващо! Но бурканите си бяха доста солидно количество и след десетия надписан етикет ръката ми отмаля. „Сладко от касис с ванилия и калвадос“, а отдолу година на производство. И това беше достатъчно на човек да разбере какво държи в ръцете си. Два етикета по-късно вече реших, че всъщност е напълно достатъчно, да се знае, че става въпрос за „Сладко от касис“.
Когато Оливер се прибра вкъщи, вече бях надписала и последния етикет и разтривах изморено ръката си.
— Доста си се постарала! — каза той и посочи към червената цапаница на плота, която вече хващаше кора.
— Точно така! — отговорих аз, готова за нападение и посочих с ръце към бурканите. Ако сега му хрумнеше идеята да недоволства заради мръсотията, много се лъжеше.
— Двайсет и четири парчета. Собствено производство.
— „С. К.“ — прочете Оливер етикета на един от последните буркани. — Това пък какво трябва да значи?
— Това е съкращение — казах малко троснато. — От недостижимото и великолепно сладко от касис на Оливия с истинска ванилия и дъх от калвадос. Като го напишеш десет пъти и ще разбереш за какво става на въпрос.
Оливер изстърга малко сладко от работния плот и облиза пръста си.
— М-м-м, вкусно — каза той. — Не знаех, че сред силните ти страни е и домакинството, карфиолче.
— Имам повече силни страни, отколкото предполагаш — отвърнах.
Имах много повече силни страни, отколкото изобщо някой можеше да предположи. Това ми беше проблемът.
Оливер се отпусна върху един от столовете Philippe Strack.
— Какъв ден само! — изпъшка той.
— Само не се оплаквай! — казах аз.
В края на краищата той беше правил секс днес, а аз не.
— Ама ти днес май си в много лошо настроение? — отговори той.
— Да, съжалявам. Но понякога се чувствам така… излишна. Кажи ми честно смяташ ли, че напоследък съм надебеляла?