Неморално предложение
- Автор: Гир Керстин
- Язык: болгарский
- Переводчик: Щилиян Карастойков
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Неморално предложение». Краткое содержание книги:
Поради това на Фриц му хрумва откачена идея: той сключва облог, че временна размяна на съпругите би решила всичко!
Мечтателната Оливия трябва да се премести при Оливер в шикозния му апартамент в центъра, а амбициозната Евелин трябва да се нанесе при Щефан в неговата позанемарена къща извън града. На пръв поглед абсурден план, който децата му едва ли биха приели, но Фриц предлага пари. Много, много пари…
И шеметната игра с размяната на партньорите започва, а заплетените ситуации са сякаш предварително заложени.
— Ха-ха — казах аз и започнах да дрънкам монетите, които бяха в джоба на якето ми. — Исках просто да си купя сладолед, при италианците от другата страна на улицата има страхотен „Афтър-ейт“ сладолед. Това е едно от предимствата на градския живот, по всяко време можеш да удовлетвориш желанията си.
— Така, така — каза Фриц и ме погледна изпитателно на сумрачната светлина.
Аз станах още по-червена, ако изобщо беше възможно.
— Доста е жежко днес — добавих.
— Имат ли и съвсем обикновен шоколадов сладолед? — попита Фриц.
Кимнах.
— Тогава ще дойда с теб — каза Фриц. — Знаеш ли, от цяла вечност не съм ял сладолед.
За мое щастие италианците още не бяха затворили и имаха както „Афтър-ейт“, така и шоколадов сладолед. С огромни сладоледени топки в хрупкави фунийки тръгнахме обратно към вкъщи. Фриц беше купил за Оливер топка малинов сладолед.
— Като дете най-много харесваше този — довери ми той.
— И още помниш такива неща? — попитах, крайно впечатлена противно на волята си.
— Ами да — отговори Фриц. — Един баща никога не забравя такива неща.
— Върнах сеее — провикнах се, веднага щом отключих вратата. — Водя и Фриц.
Оливер изненадано остави книгата настрани.
— Татко, не е ли малко късничко за проверки? — каза той.
Фриц подаде сладоледа на Оливер.
— Всъщност исках само да пийна един малък коняк с вас — отговори Фриц.
Оливер погледна фунийката със сладолед в ръката си.
— Малинов — казах аз. — Като дете ти е бил любимият.
— Не — отвърна Оливер. — Като дете харесвах само лимоновия. Всичко друго бих изплюл на секундата в краката ти.
Хвърлих укорителен поглед към Фриц. Как ли пък не, един баща никога не забравял такива неща!
— Е, да — каза Фриц, — възможно е да не си спомням много добре. Може би малиновият е бил моят любим сладолед, когато съм бил дете. Ако искаш, можем да ги разменим. Ето, моят е шоколадов.
— Добре, дай го насам — съгласи се Оливер.
Погледнах към топящия се сладолед и започнах да се притеснявам за белия диван на Евелин. Сигурна бях, че ако го изцапаме, щеше да обвини мен.
— Най-добре да излезем на терасата — предложих аз и допълних: — Там ще можем да изпием и по един коняк.
— Нямаме коняк — обясни Оливер. — Но мога да отворя бутилка вино. Много приятно каберне дорса.
Фриц много се изненада, когато видя терасата.
— Я, виж ти! — възкликна той, възторжено. — Лек полъх от Тоскана на терасата, забележително, дъще!
— Много благодаря! — отговорих аз и се забързах да запаля всички свещички, които бях поставила и окачила навсякъде.
— Никак не е зле! Мда, не е зле! — добави Фриц.
Оливер се върна с бутилка вино и три чаши в ръка.
— И аз участвах — каза той. — Но за съжаление май съм наследил двете ти леви ръце, татко!
— Затова пък изглежда много приемливо — продължи Фриц. — Може би вие двамата трябва да се заемете с новата ми градина. Съседите ми могат да ме зяпат отвсякъде, а аз не съм свикнал така.
— Това ще е нещо подходящо за новото шоу на Оливер от типа на „преди и след това“ — извиках аз.
Фриц повдигна едната си вежда нагоре. За първи път видях известна прилика между него и Оливер.
— Това пък какво е?
— Нищо интересно — опита се да прекрати темата Оливер.
— Напротив, смятам, че на Фриц ще му е много интересно — казах аз. — Оливер, покажи му концепцията си.
Намирах концепцията за страхотна, в края на краищата и аз бях участвала здраво в разработването й. Оливер се подърпа още малко, но накрая все пак я донесе.
Фриц чете дълго и накрая каза:
— Звучи много реалистично. Добра е!
Оливер го погледна недоверчиво.
— Искаш да кажеш, че не са глупави фантасмагории? Нито някакъв боклук, от който ти настръхва косата?
— В никакъв случай — каза Фриц строго. — Никога не бих казал такова нещо.
— Но досега винаги си казвал това за всяка от идеите ми! — отвърна Оливер.
— Не, само за тези, които са били глупави фантасмагории — каза Фриц.
Оливер въздъхна.
— А какво мисли шефът ти за това? — попита Фриц.
— Да, наистина, какво казва програмният директор за идеята ти? — попитах и аз.
Лицето на Оливер засия.