Лукс и грях
- Автор: Shepard Sara
- Серия: Pretty Litle Liars #1
- Год: 2009
- Язык: болгарский
- Год: Ергон
- ISBN: 978-954-9625-27-1
- Переводчик: Доротея Райкова
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Лукс и грях». Краткое содержание книги:
Спенсър без свян пожелава гаджето на ближния си (на собствената си сестра, всъщност), Ариа ловко завърта любовна афера с учителя по английски (току-що го арестуваха в леглото!), Хана използва някои отвратителни трикове, за да се превърне в неотразима красавица, а Емили направо си губи ума по новото момиче (!) в училище… Какви палавници, а? Но — о, вие още нищо не знаете! Още от седми клас сладураните крият една ужасна тайна, която смятат за погребана навеки. У-упс… голяма грешка! Внимавай какво приказваш и дори какво си мислиш, защото не знаеш какви сили ще предизвикаш да го извадят наяве! Като казахме „погребана“ тайна — не подозирахме, че някой наистина ще бъде погребан най-неочаквано…
В един прекрасен ден четирите сладурани започват да получават странни SMS съобщения — всъщност заплашителни послания, подписани от някой неизвестен, с мистериозния инициал „А“. Възможно ли е „А“ да е Аписън — суперпопулярното момиче, изчезнало преди три години? Алисън — мразената и обожавана тяхна най-добра приятелка, техният идол и обект на ужасна завист, техният властелин и низвергнат кумир? Алисън, която знае всичко за всяка от тях… Тръпки да те побият — Алисън я няма, но посланията те карат да мислиш, че тя те наблюдава отнякъде всеки божи ден, всеки миг, дори когато се криеш в собствените си мисли! Реалността крещи, че това е невъзможно. Но ако „А“ не е Алисън, тогава кой е? И как би могъл да знае толкова много за лошите момичета, каквито са били, и за още по-лошите момичета, каквито са станали? Внезапно техните тайни — и най-голямата, и най-малката, дори най-дълбоко заровената — са заплашени да изплуват. Изведнъж се оказва, че в солидния Роузууд вече няма нищо сигурно, а образцовите момичета са малки, сладки — и ужасни — лъжкини. И ще си плащат скъпо за всичко. А това е само началото…
И накрая направи. Затвори очи, протегна се и го целуна право по устните.
Той не се поколеба. Отвърна на целувката й, после обхвана шията й и я целуна по-настойчиво. Устата му бе мека и имаше лек цигарен привкус.
Спенсър потъна назад в стената от ризи. Рен я последва. Няколко дрешки се изплъзнаха от закачалките, но на нея ни й пукаше.
Те се отпуснаха на застлания с мек килим под. Тя изрита настрана стика си за хокей. Рен се претърколи върху нея като стенеше сподавено. Спенсър сграбчи износената му тениска и я изхлузи през главата му. След това той свали нейната и прокара длани нагоре-надолу по краката й. Те отново се преобърнаха и сега тя беше върху него. Безумен, зашеметяващ порив на — всъщност не знаеше какво бе това — я заля. Но каквото и да беше, бе толкова интензивно, че дори не й хрумна да се чувства виновна. Тя се надвеси над него, останала без дъх.
Той се надигна и я целуна отново, после покри с целувки нослето и врата й. След това се надигна.
— Веднага се връщам.
— Но защо…
Той посочи с очи към банята й.
Когато го чу да затваря вратата, Спенсър отпусна глава на пода и замаяно се загледа в дрехите си. После изведнъж рипна и се огледа в тристенното огледало. Косата й се бе измъкнала от опашката и се стелеше по раменете. Голата й кожа сякаш сияеше, а лицето й бе леко поруменяло. Усмихна се широко на трите си образа в огледалото. Случваше се нещо невероятно!
Точно тогава отражението от екрана на компютъра привлече погледа й.
Той примигваше. Тя се обърна и присви очи. Сякаш бе получила стотици съобщения по месинджъра. Появи се още едно, този път изписано със 72-пунктов шрифт. Спенсър примигна.
„А А А А А А: Вече ти казах: да се целуваш с гаджето на сестра си е ГРЕШНО.“
Спенсър хукна към компютъра и прочете съобщението отново. Обърна се и погледна към банята. Изпод вратата блестеше тясна ивица светлина.
А определено не беше Андрю Кембъл.
Когато в седми клас бе целунала Йън, разказа на Алисън за това, като се надяваше на съвет. Али съсредоточено бе разгледала пръстите на краката си с френски маникюр, след което й отговори така: „Знаеш, че винаги съм била на твоя страна, когато става дума за Мелиса. Но това е различно. Смятам, че трябва да й кажеш.“
— Да й кажа? — сопна се Спенсър. — Няма начин. Тя ще ме убие.
— Какво, да не мислиш, че Йън ще започне да излиза с теб? — попита Али гадно.
— Не знам — каза Спенсър. — Защо не?
Али изсумтя подигравателно.
— Ако ти не й кажеш, може би ще го сторя аз.
— О, не, няма!
— Така ли мислиш?
— Ако кажеш на Мелиса — произнесе Спенсър след известна пауза, а сърцето й биеше лудо, — ще разкажа на всички за Случката с Джена.
Али се изсмя кратко.
— Ти си точно толкова виновна, колкото и аз.
Спенсър задържа очи върху нея дълго и настойчиво.
— Но мен никой не ме видя.
Али се обърна към Спенсър и я изгледа свирепо и изпепеляващо — най-страшният поглед, с който бе поглеждала някоя от тях дотогава.
— Знаеш, че се погрижих за това.
След това последва онова събиране в плевнята на последния ден от седми клас. Когато Али отбеляза колко са сладки Йън и Мелиса заедно, Спенсър осъзна, че приятелката й наистина е способна да я изкаже. В този момент, чудно защо, я изпълни усещане за лекота и свобода. Нека го направи, бе си помислила тя. Внезапно бе престанало да я интересува. И въпреки че сега звучеше ужасно, истината бе, че Спенсър желаеше да се освободи от Али, точно там и тогава.
Сега на Спенсър й призля. Чу как Рен пусна водата в тоалетната, след което излезе и застана на вратата на гардеробната.
— И така, докъде бяхме стигнали? — изгука той.
Но тя не можеше да откъсне очи от монитора.