Последната кашмирска роза
- Автор: Клевърли Барбара
- Язык: болгарский
- Переводчик: Калоян Игнатовски
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Последната кашмирска роза». Краткое содержание книги:
Не можех да повярвам! Понякога още не мога да повярвам.
Скоро след това започнаха да докарват ранени от Раджпутските стрелци и ние почнахме да си говорим с тях, да им пишем писмата, да ги изслушваме и непрекъснато да ги успокояваме, че ще се оправят. А новоизбраният управител на Паникхат убеди властите да му разрешат да остане в полевата болница (абсолютно незаконно, разбира се). Той каза: „Тук ще съм по-полезен, като разговарям с момчетата, отколкото да си седя на задника в базовата болница в Руан и да играя по цял ден бридж.“
Обикнах го, разбираш ли. И още го обичам — тя замлъкна, на светлината на свещите в очите й трепкаха сълзи, а Джо изчакваше, не намирайки подходящи думи, усещайки, че Нанси бе стигнала почти до края на своя разказ. — По това време войната бе в последната си фаза, макар че ние бяхме в неведение. Километри червен бинт трябваше да се размотаят, така че след два месеца вече можехме да се оженим. Щом моментът настъпи, ние се сбогувахме и изведнъж всички тръгнаха да се прибират у дома — всички американски момчета, британците пееха „Старата любов“30, а Раджпутските стрелци само се усмихваха. Доста от нас плачеха, в това число и аз, а сетне заминахме с влака за Париж на сватбено пътешествие. Оттам поехме към Марсилия, качихме се на парахода „П & О“ за Бомбай и всичките ми мечти се сбъднаха.
— Всичките ти мечти? — попита тихо Джо.
Глава 13
— Всичките ми мечти? — Нанси повтори въпроса му, очите й се отместиха от него и се втренчиха в орхидеята в тясната и висока ваза на масата. Тя дълго време не продума, милвайки нежно копринените листчета на цветето, и по мълчанието й той схвана, че Нанси се бе замислила върху по-дълбокия смисъл на неговия въпрос. — Не. Не всичките ми мечти. Но повечето. Каквито бяха по онова време. Индия продължаваше да бъде бяла и златиста, тя бе всичко, което бях чакала. Хората се усмихваха и слънцето грееше. Кръвта, гнойта и мизерията, шумът и мръсотията бяха останали далече във Франция. Помня, че си казвах: „Всеки ден ще нося чисти дрехи!“ И, разбира се, в Индия наистина всеки ден носиш чисти дрехи. Отново се връщах към живота. Но тогава… — лицето й внезапно придоби мрачно изражение при възвръщането на спомените. — Пеги Съмършам, най-добрата ми приятелка. Намирах се в Индия, обградена от тишина и спокойствие, за които бях копняла, и изведнъж приятелката ми — лежаща мъртва във ваната. Знаех, че някой бе нахлул в моя рай и бе убил мой близък човек поради неизвестни за мен причини. И защо Пеги? Защо не мен? Върнах се при смъртта. Върнах се при кръвта. И намразих човека, който бе отговорен за това, повече от всичко или всеки, когото някога съм мразила!
Представих си как го е извършил и се опитах да възстановя сцената. Бълстроуд изобщо не ми съдейства, снизходителното копеле! Ако бях се опитала да го заинтригувам или да му подскажа, че би трябвало да огледа банята още малко, той просто щеше да ми се изсмее с онзи дразнещ смях, смях, с който ми казва: „Хайде, хайде! Не си цапай красивите малки ръце. Това е мъжки разговор. Не би го разбрала.“ И звъннах на чичо Джордж, поговорихме за теб, за полицейските методи и психологическото профилиране на престъпници, за които слушахме на лекцията ти, и стигнахме до извода: „Това е човекът, който ни трябва!“ А чичо Джордж — много го бива в това отношение — пусна в употреба някои от своите връзки и ето ни сега тук. Ако успееш да разнищиш този случай, струва ми се, че той би го приел като лична победа! — Тя протегна ръце и пое в шепи ръката на Джо, като каза: — Откакто си тук, животът ми се преобрази!
Джо нежно погледна развълнуваното й лице.
— Nous gagnerons parce que nous sommes les plus forts!31 — рече той.
— Чии са тези думи?
— Така казваха горките французи в началото на войната. Никога не изгубиха увереност! Но накрая наистина спечелиха.
Кхансама се пъхна незабелязано в стаята със свещица в ръка и се зае да запали отново свещите. Нанси го спря с жест, една по една те трепнаха и изгаснаха. Изключително тихи и дискретни стъпки в ъгъла дадоха знак за появата на айята и Нанси я освободи с любезен тон. В безмълвие, обляно в лунна светлина, на фона на градския шум, който се носеше от улицата под тях, кучешкия лай, крясъка на нощна птица, внезапна глъч откъм пазара, секнала също тъй внезапно, сякаш открои тишината, която се бе възцарила в стаята.
30
Популярна песен по стихове на Робърт Бърнс. — Бел.прев.
31
Ние ще победим, защото сме най-силните! (фр.) — Бел.прев.