Аферата „Зелда“
- Автор: Грегори Филиппа
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: Издателство „Еднорог“
- ISBN: 978-954-365-170-2
- Переводчик: Деница Райкова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Аферата „Зелда“». Краткое содержание книги:
Зелда може да прави всичко, което Изобел не може: изрича неизреченото, нарушава табута и отприщва желания. Изобел и агентът й, Трой, се наслаждават на тази необузданост, на зашеметяващия успех на лудата си идея, но Изобел долавя някаква заплаха зад красивата маска. Осъзнала дълбоко спотаените си копнежи, тя все пак търси сигурността и уюта на съпружеската любов. Но и у дома познатото се е променило…
Смяна на идентичност, забранени страсти и предателства се преплитат в тази великолепна история за измама и самоизмама, за литературни мистификации и издателски трикове — и най-вече за любовта в различните й превъплъщения.
Внезапно Изобел пристъпи към огледалото, отметна рязко косата от раменете си и я събра на върха на главата си. Усмивката й грейна сияйно, променяйки цялото й излъчване.
— Ах, да — каза тя. — Но сега у мен има нещо повече, не само онази жена. Все още съм Изобел Латимър. Но не съм само Изобел Латимър.
Във влака към къщи тя седеше, потънала в блянове, докато влакът минаваше през погълнатия от тъмнина пейзаж. Ярки прозорци без завеси образуваха точили от светлина в тъмното, гарите бяха островчета от шум и блестящи светлини в зимния сумрак. Изобел погледна изражението си в затъмнения прозорец, докато то потрепваше и подскачаше в такт с движението на влака, и откри, че е погълната от себе си, от тъмните си отразени очи, от трептящия блед овал на лицето си. После видя осветените постройки на индустриални складове, които загрозяваха покрайнините на селото, в което живееше, изправи се и закопча палтото си.
Филип я чакаше отвън в колата.
— Седем минути закъснение — каза той без никакъв друг поздрав. — Радвам се, че не се мотах да те чакам на перона.
— Съжалявам — каза тя. — Настина ли?
— Можеше и да настина.
Той запали двигателя и се вляха в опашката, чакаща да излезе от гарата.
— Добре ли мина лекцията? — попита той.
— О, да — каза тя. — Достави ми голямо удоволствие. Будни студенти, интересни въпроси.
— Имаше две телефонни съобщения — каза той. — Записах ги. Нищо важно. Трой позвъни.
Тя кимна.
— Глупакът изглежда не знаеше къде си. Казах му: „Тя ти е клиент, не е ли редно да си наясно къде се намира?“
Изобел се усмихна скришом, представяйки си Трой в галерията за зрители, как гледа Зелда и чува сприхавия глас на Филип.
— Той какво каза?
— Каза, че доколкото знаел, сутрин оставаш у дома да пишеш. Казах му, че си в Лондон да изнасяш лекция. Но човек би предположил, че той ще е наясно къде си и какво правиш.
— Ако не става дума за работа, свързана с издателите, всъщност не го засяга особено — каза Изобел тихо.
Филип кимна, вперил поглед в пътя.
— Госпожа М. ни остави задушено във фурната. Пуснах я да си тръгне по-рано, като че ли нямаше особен смисъл да се мотае наоколо, нямаше никаква работа за нея.
— Почисти ли банята? — попита Изобел.
— Не знам. Бях навън в обора с човека за басейна. Дълго си говорихме за отоплителни системи. Много сериозно съм се замислил да изберем слънчева енергия. Можем да сложим панелите на покрива на обора, ще бъдат съвсем дискретни, и тогава ще имаме постоянно безплатна топла вода. Това е много по-икономичен подход, макар че, разбира се, технологията е сравнително нова.
— Да — каза Изобел тихо. Денят й като Зелда вече й се струваше много далечен. Сутринта с Трой, телевизионното студио, линията кокаин, розовият костюм, триумфът на интервюто с журналистката: всичко това й се струваше много далечно.
— Той е много приличен млад човек, разбира се, истински търговец с всичките обичайни договори с клаузи със ситен шрифт, но наистина си знае работата. Толкова е хубаво да срещнеш ентусиазиран и инициативен човек. Разгледахме някои декоративни облицовки на басейни, които е правил. Можеш да поръчаш плочки, или един вид равномерно плътно покритие, което е по-евтино, но изглеждаше добре. Мислех си да се спрем на плочки. Едва ли си струва да се стискаме с парите, когато става дума за дългосрочна инвестиция.
— Да — каза Изобел.
— Той почти ме спечели за идеята да сложим кабина със сауна в далечния край. Имаме място точно колкото за един от по-малките модели, а сауните са страхотно отпускащи. Какво мислиш? Харесва ли ти идеята за сауна?
— Колко струват? — попита Изобел.
— Зависи от размера, от облицовката. От какво ли не. Струва ми се, че бихме могли да се сдобием с една хубава за около пет хиляди.
Изобел примигна.
— Наистина ми се струва ужасно скъпо, като се вземе предвид и цената за басейна.
— Не знам — каза Филип. — Не и когато си помислиш какво получаваш за парите.
— Но ние никога не сме искали сауна.