Аферата „Зелда“
- Автор: Грегори Филиппа
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: Издателство „Еднорог“
- ISBN: 978-954-365-170-2
- Переводчик: Деница Райкова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Аферата „Зелда“». Краткое содержание книги:
Зелда може да прави всичко, което Изобел не може: изрича неизреченото, нарушава табута и отприщва желания. Изобел и агентът й, Трой, се наслаждават на тази необузданост, на зашеметяващия успех на лудата си идея, но Изобел долавя някаква заплаха зад красивата маска. Осъзнала дълбоко спотаените си копнежи, тя все пак търси сигурността и уюта на съпружеската любов. Но и у дома познатото се е променило…
Смяна на идентичност, забранени страсти и предателства се преплитат в тази великолепна история за измама и самоизмама, за литературни мистификации и издателски трикове — и най-вече за любовта в различните й превъплъщения.
— Значи не може да се твърди, че сте високообразована жена — отбеляза журналистката, наблюдавайки тази размяна на реплики с блеснали малки, кръгли като копчета очи.
— Не — каза Зелда. — Това е едно от нещата, за които много съжалявам. Но сега чета, постоянно чета.
— Какво четете в момента? Какво има на нощната ви масичка?
Внезапно Зелда си представи ярко спалнята в Кент, ленената възглавница, нощната масичка и книгите, които четеше за удоволствие: „Моралът на богатството “ на Саймън Шама [9] и „Земни блага“ на Лайза Джардин.
— Джили Купър — каза тя. — Дик Франсис. [10]
— Коя книга?
— Онази за конете.
Келнерът им донесе предястието и Трой взе вилицата с чувство на облекчение заради прекъсването.
— А какво ще кажете за личния си живот? — попита Джейн. — Има ли мъж в живота ви?
Зелда сведе поглед към блините с хайвер и заквасена сметана.
— Виждам се с един човек — каза тя много тихо. — Но трябва да бъда дискретна. Той е доста известен.
— Кинозвезда?
— Финансист от международен мащаб, едно от големите имена в борсовите среди — промърмори Трой с мисълта, че това щеше да я обърка за доста дълго време.
— А сериозно ли е? — попита журналистката с милия тон на професионален изповедник. — Мислите ли, че ще се стигне до брак?
— Аз съм белязана — призна Зелда. — Не само по тялото, още имам няколко татуировки, и той ги е виждал — тя се усмихна пленително. — Целува ги, за да уталожи болката ми, това е толкова сладко. Но аз съм белязана. Душевно белязана. Духовно белязана. Някои от травмите достигат много дълбоко. Не бих могла да се омъжа за когото и да било, докато още съм преследвана от страховете си.
Трой откри, че се взира в Зелда с пълно обожание, а сервитьорът, който бе дошъл да прибере чиниите, трябваше да сервира следващото ястие, лавирайки покрай заслепената от любопитство Джейн Брустър.
— Белязана от изпитанието си? — попита тя.
— О, да — Зелда сведе русата си глава почти до рамото на другата жена и зашепна в ухото й. Джейн кимна веднъж, после отново, направи гримаса на пълен ужас и кимна пак. Трой се облегна назад в стола си и повика с усмивка сервитьора, отговарящ за виното.
— Мисля да поръчам бутилка „Рьодерер“ — каза той. — Струва ми се, че всички ще му се насладим сега.
Джейн Брустър си тръгна чак в четири, поруменяла и леко пияна. Докато тя беше в дамската тоалетна, Трой предприе простата предпазна мярка да вземе бързо касетофона й, да изтрие записа и после да сложи касетофона отново на масата.
Зелда го погледна със съмнение
— Какъв беше смисълът от това? Тя знае какво казах. Не е толкова пияна. Ще си спомни по-голямата част.
— Така имаме възможност за опровержение — каза весело Трой. — Ако не ни хареса това, което напише, можем да го отречем, а тя не разполага със запис. Добре измислено, а?
Зелда го погледна с известно възхищение.
— Много безскрупулно.
Трой се усмихна:
— Нали? Сега ще ти донеса палтото. Искам да те види в него.
Когато Джейн се върна с тежки стъпки от дамската тоалетна, откри, че Трой вече плаща сметката, а Зелда чака във фоайето, загърната в норка с цвета на пчелен мед.
— Можем ли да ви откараме донякъде? — попита Зелда. — Чака ни кола.
— Не, не — каза Джейн. — Ще вървя пеша. Беше удоволствие да се запознаем.
Зелда я удостои със сияйна усмивка.
— Фотографът сигурно ще пристигне всеки момент, уговорката беше за три часа — каза Джейн, като се оглеждаше раздразнено.
Дребен мъж се измъкна от едно от гигантските канапета е възглавнички във фоайето.
— О, ето го. Джордж, това е мадмоазел Виър с агента си. Оставям те да се оправяш — тя се обърна към Трой. — Разбира се, предпочитахме да го направим в дома й. Ако решите, все пак бихме могли да дойдем в дома й, утре, да речем. Нашите читатели наистина очакват да я видят в дома й. Обичаме подобни интимни представяния за големи събития като това.
Трой сви със съжаление рамене.
— В момента тя живее в Рим — каза. — Мадмоазел Виър е отседнала при приятели в Англия; домът не може да бъде фотографиран, по причини, свързани с безопасността.
При тези думи Джейн се разведри. Трой се наведе напред и Зелда долови само няколко прошепнати думи. Беше сигурна, че една от тях беше: „Сандрингам“.
— О, наистина ли? — каза Джейн, поглеждайки Зелда с подновен интерес. — А можем ли да очакваме съвместна публична поява в някакъв скорошен момент?
— Следващата пролет — отвърна Трой. — Но ти ще узнаеш първа, Джейн, обещавам. Това е най-малкото, което можем да направим в замяна на дискретността ти сега, и на проявеното разбиране.
9
Саймън Майкъл Шама (р. 13 февруари 1945 г.) е професор по история и история на изкуството в Колумбийския университет. Между многото му трудове за история и изкуство са Landscape and Memory („Пейзаж и памет “), Dead Certainties („Мъртви неизбежности “), Rembrandt's Eyes („Очите на Рембранд “) и неговата история на Френската революция Citizens („Граждани“). —Б. пр.
10
Британски писател (1920–2010 г.), издаван и у нас. Бивш професионален жокей, повечето от романите му са свързани с конете. В България са издадени книгите му „Банкер“, „Смъртоносен галоп", „Фаворит", „Заради тръпката" и други. — Б. пр.