Аферата „Зелда“
- Автор: Грегори Филиппа
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: Издателство „Еднорог“
- ISBN: 978-954-365-170-2
- Переводчик: Деница Райкова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Аферата „Зелда“». Краткое содержание книги:
Зелда може да прави всичко, което Изобел не може: изрича неизреченото, нарушава табута и отприщва желания. Изобел и агентът й, Трой, се наслаждават на тази необузданост, на зашеметяващия успех на лудата си идея, но Изобел долавя някаква заплаха зад красивата маска. Осъзнала дълбоко спотаените си копнежи, тя все пак търси сигурността и уюта на съпружеската любов. Но и у дома познатото се е променило…
Смяна на идентичност, забранени страсти и предателства се преплитат в тази великолепна история за измама и самоизмама, за литературни мистификации и издателски трикове — и най-вече за любовта в различните й превъплъщения.
— Можем ли?
— Естествено — Трой повиши глас, за да може шофьорът да чуе: — Може ли да вдигнете преградата, ако обичате?
— Да, сър — отвърна шофьорът. — Ще бъдем в хотела след приблизително двайсет минути.
Преградата от матирано стъкло се вдигна безшумно, а после Трой и Зелда останаха сами в уютното усамотение на задната седалка на лимузината. Трой взе едно списание и приготви две къси линийки по протежението му, нави банкнота и я подаде първо на Зелда. Тя се наведе и смръкна, после отметна глава назад и затвори очи. Трой обхвана с поглед очертанието на шията й, чисто и гладко. Смръкна своя дял от кокаина, а после попи остатъка с пръст и го облиза.
— Никога преди не съм правила такова нещо — каза Изобел зачудено.
— Зелда Виър никога не е вземала наркотици? — попита Трой.
Тя отвори замъглените си сиви очи.
— О, Зелда е вземала — каза уверено. — Отказала ги е за известно време, но сега го прави, когато моментът е подходящ. На задните седалки на лимузини с красиви мъже на път за срещи с журналисти, след като се е явявала по телевизията. Непрекъснато прави такива неща.
Трой й се усмихна и се надвеси напред. Носеше се ухание, което принадлежеше само на Зелда: съчетание от парфюма й, уханието на грима й, на лак за коса, и топлият, наситен мирис на коженото палто. Зелда се приближи малко. Трой вдъхна с наслада мамещото ухание, изпълващо няколкото сантиметра между тях.
— Не се осмелявам да те целуна — каза той. — Не искам да ти размажа грима.
— Мога да го възстановя — прошепна тя. — Или ти би могъл.
— Много ще ми е неприятно да ти размажа грима — прошепна той: лицата им бяха толкова близо едно до друго, че дъхът му раздвижи светлорусия й бретон, докато говореше.
— Много бих искала да ме размажеш — отвърна тя.
Интеркомът на шофьора се включи.
— Извинете, сър, но наближаваме входа на хотела.
— Разбира се — каза Трой, облегна се назад на мястото си и си оправи вратовръзката. Вратата на колата се отвори и униформеният портиер се поклони, когато видя Зелда. Тя се разгъна, слизайки от колата, като стриптийзьорка, излизаща от торта. Трой, който излизаше от другата страна, откри, че й се възхищава като на предмет, лъскав и изискан като колата, скъп като палтото, а после тръгна напред да я хване под ръка, за да я въведе в хотела.
Имаха среща за обяд с журналистката Джейн Брустър. Зелда остави коженото си палто на гардероб и влезе в залата на ресторанта, полюшвайки се леко на розовите си обувки с висок ток, в розовия си костюм. Бизнесмени с тлъсти увиснали гуши я зяпаха, сякаш беше количката с десертите. Сервитьори-италианци й се усмихваха широко като на слязъл от небето ангел. Джейн Брустър, жена с решително, продълговато лице с остри черти, в измачкан тъмносин делови костюм, се изправи и се ръкува отривисто с нея, сякаш никога през живота си не беше чувствала пробождане на завист при вида на по-богата, безкрайно по-красива от нея жена.
Зелда се плъзна върху кадифената пейка и скромно се огледа наоколо. Трой задържа стола под спускащия се широк задник на журналистката, а после и сам седна.
— Чаша шампанско? — промърмори той към журналистката.
Тя го фиксира със суров поглед и каза:
— Никога не пия през деня. Проваля ми концентрацията.
— О, Зелда също не пие — каза Трой невъзмутимо. — Бутилка минерална вода, моля.
— Имате ли нещо против? — обърна се журналистката към Зелда, като извади малък касетофон и го сложи на масата. — Намирам, че подпомага паметта ми. Просто забравете, че е там.
Зелда стрелна Трой с кратък, изпълнен с ужас поглед, а после кимна усмихнато на журналистката:
— Разбира се.
Келнерът се върна с минералната вода. Джейн Брустър изчака, докато суетенето около поръчките приключи, а после се приведе напред:
— На каква възраст бяхте, когато се случиха тези събития?
Зелда се облегна малко назад на мястото си.
— Романът е художествена измислица — напомни й тя внимателно.
— Вашите издатели дават съвсем ясно да се разбере, че е основан на собствените ви преживявания.
— Не се основава пряко върху мои преживявания — каза Зелда. — Основан е върху инцидент, поредица от инциденти. Някои от тях са се случвали с мен, за други съм чела, трети са се случили с мои познати. Като всички художествени произведения, това е втъкаване на различни обособени елементи в повествованието.
— „Особени“ ли каза? — попита Трой.
— Обособени — поправи го Зелда.
— Това е дума, която не ми е позната — каза Трой остро.
— О… — каза Зелда. Схвана намека, а после се изкикоти: — Намерих я в една кръстословица.