Аферата „Зелда“
- Автор: Грегори Филиппа
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: Издателство „Еднорог“
- ISBN: 978-954-365-170-2
- Переводчик: Деница Райкова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Аферата „Зелда“». Краткое содержание книги:
Зелда може да прави всичко, което Изобел не може: изрича неизреченото, нарушава табута и отприщва желания. Изобел и агентът й, Трой, се наслаждават на тази необузданост, на зашеметяващия успех на лудата си идея, но Изобел долавя някаква заплаха зад красивата маска. Осъзнала дълбоко спотаените си копнежи, тя все пак търси сигурността и уюта на съпружеската любов. Но и у дома познатото се е променило…
Смяна на идентичност, забранени страсти и предателства се преплитат в тази великолепна история за измама и самоизмама, за литературни мистификации и издателски трикове — и най-вече за любовта в различните й превъплъщения.
Зелда, замаяна от нервност, шампанско и кокаин, я погледна право в очите:
— Държа на дискретността — каза тя съвсем тихо. — Сигурно ме разбирате.
Стивън се приведе напред.
— Естествено, че разбираме, но Рейн е права, като казва, че сте оцелели в изключително изпитание.
Зелда сведе очи.
— Ужасно — прошепна тя.
— Можете ли да ни разкажете малко за него?
Тя вдигна поглед, и дори старите дами на последния ред забелязаха какво въздействие имаха големите й сиви очи върху Стивън.
— Бях похитена — каза тя тихо. — И държана в плен. Заклех се, че ако някога се освободя, похитителите ще страдат, както бях страдала аз — направи пауза, а после измъкна иззад гърба си омразната обложка на книгата. — Това е моята история — каза простичко.
Продуцентът се нахвърли на Трой.
— Тя не може да прави това! — възкликна той. — Не може да се появява тук и да прави такава директна реклама! Просто не й е позволено да го прави!
— Ужасно съжалявам — каза Трой. — Сигурно издателите са я подучили. Ужасно смущаващо е. Вероятно не е знаела, че не й е позволено. Нали е французойка.
Продуцентът го изгледа остро.
— Французойка ли? — попита скептично.
— Родена в Англия, израсла във Франция — поправи го Трой. — Толкова съжалявам.
Двамата мъже насочиха вниманието си обратно към екрана. Стивън и Рейн имаха трудна задача. Трябваше да вземат обложката от коляното на Зелда и да я оставят извън кадър, а искаха и да накарат Зелда да признае, че е била сексуално малтретирана и че книгата й е подчертано еротична. Но това беше сутрешен блок пред публика от пенсионери. Трябваше да се действа с намеци.
— А в резултат на това болезнено изживяване вие сте създали творба с много… ъъ… пикантен стил — каза Стивън, като намигна към камерата и се опита да не се усмихва похотливо.
Зелда го изгледа ледено.
— Не бих го нарекла пикантен.
В галерията за зрители Трой забеляза, че се е вкопчил в гърба на стола.
— О, не — изрече той със слаб глас, разпознавайки острата нотка на напомнящия за училищна директорка тон на Изобел Латимър.
— Е, не можете да отречете, че в книгата има секс — вметна Рейн.
Зелда, готвеща се всеки миг да се сопне раздразнено, си спомни коя е.
— Бих я описала като дълбоко еротична — прошепна тя. — Бих казала, че тя принадлежи към категорията на съкровените четива за жени, които са познали любовта и живота… не бихте ли казали и вие същото?
— Някои хора може да кажат, че на места малко се прекалява — намекна Рейн с неприязнен тон. Зелда се облегна назад на софата и й се усмихна.
— О, не трябва да се страхувате от желанието — каза тя топло. — Толкова много от нас така силно се страхуват от желанието. Трябва да се научим да се стремим към него. Трябва да се научим да го търсим. Всъщност не вярвам в тази представа за „прекаленост“.
Десет
— Как се справих? — попита го Изобел настойчиво. — Наистина?
— Наистина, беше великолепна — каза й Трой. Плъзна ръка по седалката на лимузината и положи свитата си длан под тила й. — Зелда, Зелда, светът все още не е готов за теб. Извади корицата на книгата си в предаване на дневната телевизия, в галерията щяха да получат припадък, а после погледна Рейн и Стивън в очите и им каза, че обсъждат женска софт-порнография и че не трябва да се боят от желанието. Беше истинска наслада. Не знаеха откъде им е дошло. Аз самият бях слисан. Беше прекрасно.
— Предполагам, че практиката при подобни уговорки не ми е позната — каза Изобел, като се мръщеше под лъскавия, съвършен бретон на Зелда.
— Не! Моля те! Не! Дори не си помисляй за това — настоя Трой. — Зелда, скъпа, върни се при мен. Не искам Изобел точно сега. Недей да мислиш за практики, изисквания или нещо подобно. Те се влюбиха в теб, всички баби в публиката те обожаваха, а всички хлапета в галерията те приеха за гей-икона. Не омаловажавай постигнатото с безпокойства дали разбираш принципите на сутрешните телевизионни блокове или не. Нека те разберат теб.
За миг тя замълча замислено.
— Ще го обсъдя с Изобел Латимър по-късно — предложи Трой. — Можем да поговорим за това като за социална концепция или нещо от този род. Нещо, което тя познава и за което предпочита да мисли. Но Зелда просто иска да си прекарва добре. А сега ще се срещнем с една журналистка за ранен обяд, така че Зелда трябва да бъде себе си, да не излиза от своята прекрасна, безупречна същност.
— Изглеждам ли добре?
— Изглеждаш възхитително. Би ли искала още малко кока?
Тя хвърли поглед към тила на шофьора.