Аферата „Зелда“

— Не разбирам напълно проблема — каза тя.

— Ето! — той нетърпеливо посочи с дръжката на супената си лъжица тръбата, предизвикала възмущението му. — Според мен е очевидно, че тръбата за рециркулация е погрешно оразмерена.

— О! — каза Изобел. — По-добре го обсъди с Мъри — отбеляза мислено, че служителят на фирмата беше започнал да разговаря и с двама им на малко име.

— Определено ще го направя — той вдигна поглед към нея. — Извинявай. Това не те интересува, нали?

Тя се усмихна.

— Просто не е нещо, от което разбирам, това е всичко.

— Какво прави днес?

— Писах.

— Как върви?

— Добре — Изобел често обсъждаше с Филип развоя на работата си. Коментарите му й бяха от полза, но имаше и нещо повече: това им даваше тема за разговор. В този случай тя наистина нямаше какво да каже. След като прочете вестника и разговаря с Трой, дълго седя в кабинета си и се взира навън през прозореца, докато компютърът бръмчеше успокояващо до нея. Новият роман на Изобел Латимър, „Изборът и избраните“, изобщо не напредваше. Трудно й беше да си представи моралния свят, населяван от героите на Изобел Латимър, когато се бореха с дилеми, възникващи от конфликта между любовта и желанието от една страна и дълга — от друга. По някаква причина тяхната грижливо обмислена моралност беше станала крайно безинтересна. Изобел не можеше да се съсредоточи върху сериозни и възвишени разсъждения, когато Зелда се бе появила на средна страница на вестник от национален мащаб и журналисти от цялата страна се обаждаха на агента й, за да резервират среща по време на рекламното турне на Зелда Виър.

— Кога мислиш, че ще можеш да я завършиш? — попита Филип.

— О, за две години, предполагам.

— А кога ще платят?

Тя го погледна изненадано; толкова нетипично беше за него да пита за пари.

— Защо?

— За басейна. Трябва да платим депозит, когато направим поръчката. Една трета от цената.

— Колко ще струва? — попита Изобел неспокойно.

— Е, зависи. Все това ти повтарям. Има толкова много варианти, и всичките са скъпи. Мисля, по принцип се разбрахме, че ще е добре да построим нещо красиво и трайно. Няма смисъл да скалъпваме нещо, което ще трябва да обновяваме на всеки пет години.

— Не.

— И няма смисъл да не включим и някоя екстра, която наистина искаме, а после да се ядосваме, че не сме го направили.

— Така е. Предполагам, че е така. Какво например? Каква екстра?

— Ами например сауната. Няма смисъл да не поръчаме сега и сауната, така че цялата работа по прокарване на тръбите да се свърши наведнъж. Би било истинско прахосване на пари да се сетим по-късно и да се наложи да я преправяме.

— Предполагам — каза Изобел без въодушевление.

— Сега това ще оскъпи басейна, разбира се — призна Филип. — Но мисля, че ще е фалшива икономия да не свършим работата, както трябва, ако изобщо смятаме да я вършим.