Аферата „Зелда“
- Автор: Грегори Филиппа
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: Издателство „Еднорог“
- ISBN: 978-954-365-170-2
- Переводчик: Деница Райкова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Аферата „Зелда“». Краткое содержание книги:
Зелда може да прави всичко, което Изобел не може: изрича неизреченото, нарушава табута и отприщва желания. Изобел и агентът й, Трой, се наслаждават на тази необузданост, на зашеметяващия успех на лудата си идея, но Изобел долавя някаква заплаха зад красивата маска. Осъзнала дълбоко спотаените си копнежи, тя все пак търси сигурността и уюта на съпружеската любов. Но и у дома познатото се е променило…
Смяна на идентичност, забранени страсти и предателства се преплитат в тази великолепна история за измама и самоизмама, за литературни мистификации и издателски трикове — и най-вече за любовта в различните й превъплъщения.
— Никога преди не сме имали басейн — каза той логично. — Разбира се, че човек не би искал сауна, ако няма басейн. Но ако имаш басейн, тогава сауната е естествено допълнение. А ако имаш сауна, можеш да използваш остатъчната топлина за джакузи в края на басейна. И са на практика стандартни.
Изобел изпита силна умора. Предположи, че се дължи на спада на еуфорията, предизвикана от наркотика, от вълнението и съзнанието, че е център на вниманието. Но сега, докато пътуваха към къщи, околностите на селото й се струваха непоносимо мрачни и неприветливи. Фаровете на колата едва пронизваха зимната тъмнина; успяваха да осветят единствено живия плет и бордюра покрай тесния път, отвъд тях се виждаше само черна тъмнина. Един заек изтича и се поколеба на пътя.
— Внимавай! — изкрещя Изобел.
Филип нито натисна спирачките, нито зави.
Изобел затвори очи и трепна от лекия тъп звук, когато голата удари животното.
— Те са просто вредители — каза Филип, а Изобел се опита да не мисли, че животното можеше да не е мъртво, а ранено, драскащо със задните си крака по студения асфалт.
— Естествен подбор — каза Филип. — Зайците ще трябва да се научат да избягват колите.
— Не виждам как колите могат да бъдат част от естествения подбор — каза Изобел раздразнено. — Бих казала, че присъствието им е твърде неестествено.
— Сега те са околната среда, нали?
— Реагирам със съмнение всеки път, когато някой ми каже, че нещо е неизбежно, или част от природните стихии, или част от новата околна среда — каза Изобел язвително. — В такива случаи ми става ясно, че току-що е било изобретено нещо особено неприятно, а от мен се очаква да се примиря с него.
Филип се засмя неохотно:
— Признавам се за победен. Но зайците са ужасно досадни. А повечето от тях имат имунитет към миксоматоза.[11] Така че просто ще се въдят все повече и повече. Ригби ми разправяше, че не може да изкарва конете си в пасището, защото тази година било пълно с ужасни заешки дупки.
Изобел кимна, прекалено уморена, за да спори, облегна глава назад и затвори очи. От поклащането на колата разбра, че бяха завили към портата, и чу хрущенето на чакъла по автомобилната алея под колелата.
Излезе от колата и влезе през задната врата в кухнята. По нея се търкаляха остатъците от деня на Филип. На масата имаше чиния с обелка от портокал, а в мивката — две керамични чаши. На два стола имаше вестници, а върху работния плот лежеше сутрешната поща. На кухненската маса бяха разгънати планове за плувния басейн. Имаше лепкаво петно на пода до печката „Ага“, където нещо беше разсипано и не беше избърсано. Изобел изпита огромна умора и досада, сякаш тези няколко тривиални неща бяха цяла планина от чистене, която чакаше нея. Въздъхна и се залови за работа.
Филип влезе след нея и я загледа как зарежда миялната, а после събира вестниците и пощата. Намеси се, когато тя се канеше да сгъне плановете за плувния басейн.
— Оставих тези да ги видиш — възрази той. — Трябва да решим за облицовката на басейна през следващите няколко дни.
Тя се поколеба.
— Ето техническите уточнения — каза той. — Това са предложенията на майстора как ще изглежда басейнът в завършен вид. А тук са скиците.
— Не може ли да ги погледнем след вечеря? — попита Изобел.
Отиде до печката. Задушеното на госпожа М. съхнеше бързо, сосът беше лоясал, а зеленчуците започваха да стават на каша.
— О, добре — каза Филип сприхаво. — Макар че бих предположил, че ще се заинтересуваш — сгъна плановете и ги сложи на бюфета. Подреди на масата две чинии, два ножа и две вилици, донесе чаши и отворена бутилка червено вино. Изобел сипа задушеното и седна срещу него да се храни. После стана от масата да донесе сол и пипер, после хляб, а след това — водни чаши и вода.
След като се нахраниха и тя вече разчистваше съдовете, Филип отново разгъна плановете.
— Сега — каза той.
Внезапно тя си помисли, че той се държи като настойчиво дете, на което трябва да се угоди. Погледна го с обич, примесена с нетърпение.
— Добре — въздъхна тя. — Явно няма да имам спокойствие, докато не ги видя. Да погледнем.
Той моментално се оживи: сочеше подробностите по дизайна, обясняваше как работи системата. Когато стигна до третата и четвъртата страница с предимствата на слънчевата енергия пред електрическото и газовото отопление, Изобел се облегна на стола.
— Наистина си се задълбочил — поздрави го тя. — Но в момента това е повече, отколкото мога да възприема. Искам да си отворя пощата, а после да отида да полежа дълго във ваната и да си легна рано.
11
Миксоматозата е позната още от 1896 г. като тежко заболяване на домашни зайци в Южна Америка. От 1950 г. вирусът на миксоматозата се използва в Австралия за борба с диви зайци. В Европа болестта е внесена за тази цел във Франция. Две години по-късно от миксоматоза са обхванати много страни в Западна Европа. — Б. пр.