Аферата „Зелда“
- Автор: Грегори Филиппа
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: Издателство „Еднорог“
- ISBN: 978-954-365-170-2
- Переводчик: Деница Райкова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Аферата „Зелда“». Краткое содержание книги:
Зелда може да прави всичко, което Изобел не може: изрича неизреченото, нарушава табута и отприщва желания. Изобел и агентът й, Трой, се наслаждават на тази необузданост, на зашеметяващия успех на лудата си идея, но Изобел долавя някаква заплаха зад красивата маска. Осъзнала дълбоко спотаените си копнежи, тя все пак търси сигурността и уюта на съпружеската любов. Но и у дома познатото се е променило…
Смяна на идентичност, забранени страсти и предателства се преплитат в тази великолепна история за измама и самоизмама, за литературни мистификации и издателски трикове — и най-вече за любовта в различните й превъплъщения.
Джейн стисна силно ръката на Зелда за довиждане. Зелда се усмихна по начин, който, надяваше се, съчетаваше поведението на жена, близка с кралските особи, и куража на човек, съумял да оцелее. Джейн излезе през летящата врата.
Фотографът пристъпи напред.
— Мислех си да седнете на софата до вазата с цветя — каза той. — А после още няколко непринудени кадъра, може би в ресторанта.
— Аз ще държа палтото — каза бързо Трой на Зелда.
— Няма ли да остана с него?
Той поклати глава.
— Защитници на правата на животните. Има хора, осъждащи носенето на кожи. Не искаме да кипнат от възмущение и да забравят да си купят книгата. Искаме да си поръчват книгата онлайн и да я купуват от книжарниците. А не да мислят за нещо друго, когато чуят името ти.
Зелда му даде палтото си и седна на стола. Джордж гласеше позата й, докосваше я по бузата, за да обърне главата й в една или друга посока, сновеше около нея, издавайки леки, насърчителни звуци.
— Прекрасно, това е прекрасно — Зелда, изгубила всякакво чувство за смущение, се облегна назад в стола, като се усмихваше прелъстително.
— Може би чаша шампанско в ръката й? — промърмори фотографът на Трой. — А може би и няколко торби с логото на известни магазини върху тях? Тя е автор на книга, в която се говори за секс и пазаруване, нали?
— Нищо подобно — каза Трой, обиден. — Тя е автор на книга за стремежа към оцеляване. Шампанско със сигурност, но не и пазарски торби.
— Цветя?
Трой щракна с пръсти към един минаващ сервитьор и от дясната страна на Зелда моментално бе поставена масичка с ваза уханни лилии, а на сребърен поднос й бе поднесена нова чаша шампанско.
— Почакайте за миг, ще заснема това — възкликна фотографът. — Би ли се навел още малко, синко? И не гледай мен, гледай нея. И то малко по-сервилно.
Келнерът се наведе по-ниско, поднесе шампанско, усмихна се на Зелда. Тя взе чашата и остави едната си розова обувка с висок ток да се залюлее от извитото й стъпало.
— Прекрасно — каза фотографът.
Върнаха се в ресторанта и й направиха няколко снимки без сако. После излязоха навън, където още ги чакаше лимузината, и я снимаха седнала на задната седалка и как излиза от колата. Помолиха портиера да държи вратата на колата, а шофьора — да й подаде ръка. Направиха всичко, което можаха да се сетят да направят около една кола.
— Така и така струва четирийсет лири на час. Защо пък да не я използваме като декор? — отбеляза Трой.
Най-сетне фотографът каза:
— Приключих. Много ви благодаря.
— Ние благодарим — каза Трой.
Зелда кимна: бузите я боляха от усмихване. Трой наметна палтото на раменете й, тя се вмъкна в лимузината и шофьорът затвори вратата.
— Уф — каза Трой, като седна до нея от другата страна. — Никак не беше леко. Но знам, че снимките са добри. И интервюто ще е хубаво. Тя наистина има огромна притегателна сила. Справи се фантастично добре. Фантастично.
Зелда се облегна назад на тапицираната седалка и затвори очи.
— Изтощена съм — каза тя. — Тези неща са абсурдно уморителни.
Той взе ръката й и целуна съвършено оформените изкуствени нокти.
— Бедничката ми. А трябва да се прибереш чак до вкъщи. Налага ли се да се прибираш?
Тя се поколеба за миг.
— Толкова е далече — каза зачудено. — Знаеш ли, не мога да повярвам колко е далече. Но да, наистина трябва да се прибера у дома. Трябва да намеря начин да правя това, а после да се прибирам у дома, след като го направя. Да бъда Зелда е само част от работата. Другата част е да бъда Изобел Латимър. Сега трябва да се науча да бъда и двете.
Върнаха се в апартамента на Трой, за да може тя да се преоблече. Той не предложи да й помогне, а тя не искаше той да гледа трансформацията на пеперудата обратно в скучна какавида. Сложи костюма на закачалката и остави розовите обувки с висок ток до леглото. Съвсем ясно си даваше сметка, че Трой щеше да влезе по-късно и да прибере нещата така, както предпочиташе. Знаеше, че той ще го направи тази вечер, като сбогуване със Зелда, както тя се сбогуваше със Зелда сега.
Изобел седна пред тоалетната масичка и натърка лицето си с почистващ крем. Съвършената кожа се свлече по кърпичката, оставяйки лицето й лъснало и покрито с червени петна. Очите й, лишени от спирала и очна линия, изглеждаха малки и обикновени. Изобел се намръщи на отражението си, нанесе малко пудра с четката, сложи си малко червило и се обърна към дрехите си. Облече се в кафявата си пола, сакото и кремавата блуза, и се обърна да се погледне в огледалото. Беше напълно обикновено отражение на петдесетгодишна провинциална матрона. Приличаше на коя да е от жените, които чакат в сигурни и практични коли пред частните училища в четири следобед, или които пазаруват в „Сейнсбъри“ с огромни пазарски колички, претъпкани със здравословна храна в неделя сутрин. Изглеждаше малко уморена, малко отегчена, някак покорна. На вечерно парти никой не би се надявал да седне до нея, на сбирка на някой комитет биха й поверили да води протокола.