Аферата „Зелда“
- Автор: Грегори Филиппа
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: Издателство „Еднорог“
- ISBN: 978-954-365-170-2
- Переводчик: Деница Райкова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Аферата „Зелда“». Краткое содержание книги:
Зелда може да прави всичко, което Изобел не може: изрича неизреченото, нарушава табута и отприщва желания. Изобел и агентът й, Трой, се наслаждават на тази необузданост, на зашеметяващия успех на лудата си идея, но Изобел долавя някаква заплаха зад красивата маска. Осъзнала дълбоко спотаените си копнежи, тя все пак търси сигурността и уюта на съпружеската любов. Но и у дома познатото се е променило…
Смяна на идентичност, забранени страсти и предателства се преплитат в тази великолепна история за измама и самоизмама, за литературни мистификации и издателски трикове — и най-вече за любовта в различните й превъплъщения.
— Но трябва да решим — настоя той. — Казах, че ще върна обаждането на Мъри и ще му кажа каква система искаме. Обещах да му кажа утре или вдругиден.
— Тогава можем да решим утре — каза тя.
— Утре ще искаш да пишеш — каза той. — Знаеш, че ще е така. А аз искам да задвижа нещата.
— Тогава ти реши — каза тя. — Проектът е твой. Навлязъл си в него. Ръководиш го още от първия ден. Може да си остане изцяло твой. Вземи решението, това ме устройва.
Филип изглеждаше възхитен.
— Е, явно аз проявявам по-голям интерес към него, отколкото ти.
— Ще се влюбя в него, щом бъде завършен — обеща му тя. — Просто не се вдъхновявам много от чертежи. Знаеш това. Мозъкът ми не е устроен така.
— Винаги съм разбирал от дизайн — каза той. — Представих си го мислено веднага щом започнахме да го обсъждаме. Мъри каза, че никога не е имал клиент с такава ясна представа за това, което иска. Каза, че повечето хора просто казват, че май биха искали плувен басейн, понякога го завеждат да види мястото, а не разполагат с достатъчно площ дори за детски басейн! Аз казах: „Не, измерих целия обор, преди изобщо да вдигна телефона“.
— Сигурна съм, че си бил съвсем точен — каза Изобел.
Усещаше как зад очите й се заражда главоболие. — Точно затова толкова много ти се доверявам да вземаш решенията.
Филип сгъна плановете и ги прибра в специална папка с надпис „Плувен басейн“.
— Остави на мен тогава — каза той доволно. — Аз ще се погрижа за всичко.
На сутринта Филип беше станал преди нея. Донесе й чаша чай в леглото.
— Колко е часът? — попита Изобел, като се надигна и седна с усилие, гледайки навън през прозореца към неприветливата зимна тъмнина.
— Седем — каза той ведро.
— Добре ли си? — попита Изобел и взе подадената чаша. Филип винаги спеше до късно, това беше един от ефектите на състоянието му. Не беше ставал преди нея от години.
— Отлично — каза той бодро. — Но Мъри се обади снощи и каза, че може да намине на път за друг обект рано сутринта, така че реших да съм готов да го посрещна. Готов съм да взема решението за дизайна на сауната, и мога да получа отстъпка от цената, ако направя поръчката преди края на месеца.
— О — каза Изобел.
— Ще му направя чаша чай, когато дойде — каза Филип. — Никога не отказва чаша чай сутрин. Все хуква от къщи, без да е закусил.
Изобел кимна.
— Облечи се и слез, за да се запознаеш с него — каза Филип. — Наистина трябва да се видите. Ще бъде тук много често, щом работата започне.
Когато Изобел влезе в кухнята, Мъри, строителят на басейни, седеше до кухненската маса, с чиния препечен хляб с масло и чаша чай пред него. Когато Изобел влезе, той стана и й отправи лека, дяволита усмивка.
— Това е Мъри Блейк — каза Филип. — Моята съпруга, писателката.
— Госпожо Латимър — каза Мъри и подаде ръка. — Такова удоволствие е да се запознаем най-сетне.
— Приятно ми е — каза Изобел сковано. За момент изпита глупаво съжаление, че носеше стара дълга плетена жилетка с навити ръкави и доста опърпана пола. Мъри носеше топла риза от вълна и памук, кожена жилетка, плътни тъмнокафяви панталони и големи, дори грамадни ботуши. Ръкостискането му беше внимателно, кафявите му очи я гледаха усмихнато. Отметна кичур къдрава тъмна коса, сякаш се стесняваше.
— Моля ви, заповядайте, седнете — каза Изобел вежливо.
— Искаш ли препечена филийка? — попита Филип. — Мъри не можа да устои.
— Сама ще си направя по-късно — каза Изобел. Установи, че няма желание да закусва с майстора на басейни.
— О, няма да се бавя, тръгвам, за да не ви се пречкам — каза Мъри, разтълкувал моментално неприветливото й отношение.
— О! Просто исках да кажа… — Изобел млъкна рязко. Явно нямаше нищо, което би могла да каже, за да поправи неловкото положение, възникнало след отказа й. — Първо трябваше да погледна нещо — каза тя. — Вие двамата закусете, аз ще отида да свърша малко работа — тя излезе от стаята и чу как Филип казва със задоволство: „Сега можем да се залавяме за работа“, докато разстилаше плановете върху кухненската маса.
Единайсет
В сряда Изобел слезе с колата надолу по хълма до вестникарската будка и си купи вестник. Дори не го погледна, докато не стигна с колата до отбивката на върха на хълма, където бе паркирала преди, за да яде бразилски орехи в шоколад. После изключи двигателя и разгъна вестника.
Най-отгоре на първата страница, над заглавията, имаше редица малки снимки и цитати от по един ред от статиите вътре. Имаше снимка на лимузина и красива руса жена, която се привеждаше напред, за да излезе от нея. Надписът над снимката гласеше: „От ужаса до шумната слава: Коя е истинската Зелда Виър?“ Изобел прелисти страниците до централния раздел, женските страници. Имаше три снимки на Зелда, разположени на двойната средна страница. На едната тя излизаше от лимузината, на друга седеше в ресторанта, на трета се виждаше как сервитьорът й поднася шампанско. Изобел огледа и трите с нещо като примесен с опиянение ужас. Снимката с лимузината беше добра, фотографът я беше заснел под ъгъл, така че тя гледаше с усмивка нагоре към него, а от полуразтвореното сако се виждаше горната част на гърдите й. Снимката в ресторанта не беше толкова „ласкава“. Лицето й беше заснето в едър план и Изобел забеляза бръчките около очите си и уморената, отпусната кожа на шията си. Последната снимка, със сервитьора, поднасящ шампанско, беше толкова стилизирана, че на нея можеше да е почти всеки. Представата, която подсказваше, беше „богата разглезена красавица“, а намекът за господство с поклона на мъжа само засилваше това впечатление.