Червени морета под червени небета
- Автор: Линч Скот
- Серия: Джентълмените копелета #3
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Переводчик: Светлана Комогорова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Червени морета под червени небета». Краткое содержание книги:
Кулата на греха е най-изтънченият, най-прочутият и най-силно охраняваният дом за хазарт на света. Уставът за поведението в Кулата на греха е неписан, но строг като устава на религиозна секта. Съвсем просто и съвсем неоспоримо, ако те хванат да мамиш тук, това означава смърт. Предизвикателство, на което Локи Ламора не може да устои...
.... но перфектното престъпление на Локи ще трябва да почака.
Скот Линч изплита интригуваща и завладяваща история, приказка за безбрежни морета и за вероломни хитрости, за вярност и предателство, за дружба, изпитана в най-критични моменти. Напрегнато действие, изпълнено с вълнуващи обрати и коварни съзаклятия - романът на Линч е безспорен хит и възпламеняващо четиво за всички любители на приключенията и изкусната измама.
2
Локи и Джийн се спотайваха из Саврола две нощи подред и непрекъснато наблюдаваха всеки покрив и всяка уличка, но нито Вързомаговете, нито агенти на Архонта не дойдоха да им се представят. Няколко дружини от мъже и жени ги следяха и наблюдаваха, това беше ясно. Локи предполагаше, че са хората на Рекин, на които им е наредено да се издават само колкото да държат Локи и Джийн на нокти.
На третата нощ решиха, че могат да се върнат в Кулата на греха с храбри физиономии. Пременени с изящни дрехи, струващи по няколко хиляди солария на човек, те минаха по килима от червено кадифе и пъхнаха сребърни волани в ръцете на стражите на вратата, докато доста голяма тълпа от добре облечени незначителни люде стояха наблизо с надеждата да ги огрее мъничко милост.
Локи се опитваше да различи мошениците сред тях — мъже и жени с по-развалени зъби, по-слаби лица и по-будни очи от останалите, облечени във вечерни дрехи, които не изглеждаха прецизно скроени, или с неподходящи аксесоари, или в неподходящ цвят. Точните хора на Рекин, дошли да прекарат вечерта в Кулата на греха за награда за някоя добре свършена работа. Щяха да ги пуснат вътре, когато му дойде времето, но несъмнено нямаше да ги пуснат по-нагоре от втория етаж. Присъствието им беше само още една съставка от мистиката на кулата — възможност великите и добрите да се смесят с мръсните и опасните.
— Господа Коста и Де Фера — поздрави ги един от портиерите. — Добре дошли отново.
Широките порти се отвориха пред Локи и Джийн и ги заля вълна от шум, горещина и миризми, която се разля в нощта — познатото издихание на упадъка.
Първият етаж беше просто претъпкан, но вторият беше същинско море от плът и изящно облекло, от стена до стена. Тълпата започваше от стълбите и на Локи и Джийн им се наложи да си пробиват път през нея с лакти и заплахи.
— Какво става, в името на Переландро? — попита Локи мъжа, притиснат в него. Мъжът се обърна и се ухили въодушевено.
— Представление в клетка!
В средата на втория етаж имаше месингова клетка, която можеше да се спуска от тавана и се пъхаше в отвори на пода, за да оформи як куб със страна, дълга двайсет стъпки. Тази вечер клетката беше покрита и с много фина мрежа — не, поправи се Локи, два слоя мрежа, един вътре в клетката и един — отвън. Мнозинството късметлии редовни клиенти в Кулата на греха гледаха от издигнати маси покрай външните стени. Имаше място още само за стотина правостоящи.
Локи и Джийн си пробиваха път през тълпата обратно на часовниковата стрелка и се мъчеха да се доберат достатъчно близо, че да видят какво е представлението. Развълнувано жужене на разговори ги обгръщаше — Локи не беше чувал по-трескави разговори тук, между тези стени. Но щом двамата стигнаха до клетката, той изведнъж разбра, че шумът не идеше само от тълпата.
Нещо с размери на врабче удряше с криле мрежата и жужеше сърдито — нисък бръмчащ звук, от който по гръбнака на Локи полазиха тръпки на истински животински ужас.
— Това е оса стилет, мамка му! — прошепна той на Джийн, който кимна енергично в знак на съгласие.
Локи никога не бе имал злощастието да се срещне лично с някое от тези насекоми. Те бяха напастта на няколко големи тропически острова на няколко хиляди мили източно оттук, далеч отвъд Джерем и Джереш и земите, изобразени на повечето терински карти. Преди години Джийн се натъкна на страховито описание на тези същества в една от книгите си по естествена философия, прочете го на останалите Джентълмени копелета и им съсипа съня за няколко нощи наред.
Наричаха ги оси стилет заради описанието на ужилването им, дадено от малцината оцелели. Те тежаха колкото пойните птички, на цвят бяха яркочервени, а коремът им с жилото беше колкото средния пръст на възрастен мъж. Притежаването на царица оса стилет във всички терински градове държави се наказваше със смърт, защото тези създания не биваше да стъпват на теринска земя. Твърдяха, че кошерите им били колкото къщи.
Един младеж се стрелкаше и приклякаше из клетката, облечен единствено с копринена туника, памучни бричове и ниски ботуши. Оръжие, и единствена броня, му бяха дебелите кожени ръкавици — те бяха прикрепени към ремъци, закопчани над лактите му. Той беше вдигнал лице пред ръцете си като боксьор. С такива ръкавици човек несъмнено можеше да удари и смачка оса стилет, но трябваше да е много бърз и много самоуверен.
На маса от отсрещната страна на клетката бе поставен тежък дървен шкаф с десетки покрити с мрежа дървени клетки, някои от които вече бяха отворени. Останалите, ако съдим по звука, бяха пълни със силно раздразнени оси стилет, които нямаха търпение да ги пуснат.