Гробницата на Херкулес [calibre 2.43.0]

Те се разделиха, за да го нападнат едновременно от двете страни. Мъжът с тръбата го нападна пръв, замахна с пълна сила към гърдите му и го принуди да отскочи назад – така попадайки в обхвата на другаря му.

Той сграбчи Чейс откъм гърба, като се отиваше да го обездвижи, докато другият нанесе втори удар...

Нина изтича по мостчето – и спря рязко, когато видя друг мъж да се задава от срещуположния му край и да минава край вертикалния транспортьор.

— Ох, мамка му!

Двамата мъже, които ги преследваха отзад, вече се бяха изкачили на мостчето и единият се хвърли към София с протегнати ръце, за да я хване. Тя вдигна едната си ръка в напразен опит да го спре.

Миньорът я сграбчи, но тя изненадващо бързо се освободи и улови неговата, като я изви зад гърба му. Преди изненаданият човек да успее да реагира, тя го завъртя към София, с лявата си ръка го улови за лакътя и натисна. Чу се ужасно хрущене, когато счупената му ръка се извади от ставата.

Агонизиращият му писък бе достатъчен, за да спре другия мъж, който вървеше след него. София го отблъсна, хвана се за двата успоредни парапета и се оттласна във въздуха, като заби и двата си крака в гърдите на пищящия от болка мъж. Той отлетя назад, блъсна миньора, който стоеше зад гърба му и двамата паднаха едновременно.

Нина зяпна от изумление.

— Еди ме научи на това – бързо й обясни София.

— Но мен не ме е научил!

Еди обаче се справяше далеч не толкова добре, колкото ученичките му. Мъжът, който го държеше за ръцете, беше силен и той не можеше да се освободи. Тръбата се люшна… а Чейс се наведе напред и мъжът се озова на гърба му. Със звучен трясък тръбата се заби в каската, покриваща главата му.

Чейс стовари изпадналия в безсъзнание човек на земята. Ужасен от мисълта какво бе причинил току-що на другаря си, вторият мъж не успя да реагира навреме, когато Чейс го събори на земята и му нанесе три мощни удара, които превърнаха лицето му в каша.

София се стрелна край Нина и грабна малкия пожарогасител, който бе окачен на една кука до стълбата. Тя тръгна към мъжа пред тях, размахвайки пожарогасителя като тояга. Той се поколеба за миг, след което започна бавно да се приближава към нея.

— Какво правиш? – проплака Нина. Мъжът със счупената ръка продължаваше да пиши, но другият миньор бе започнал да се съвзема и вече се изправяше на крака.

— Тичай при него! Свали го! – извика й София, без да сваля очи от човека, който се приближаваше към нея.

— Но аз не мога да го сваля! – Нина се огледа отчаяно. Наблизо нямаше нищо, което да може да използва като оръжие, а съвзелият се миньор стоеше между нея и стълбите… Нямаше начин да избяга надолу…

Което означаваше, че единственият изход беше нагоре.

Тя започна да се катери нагоре по въжената стълба, прашните стъпенки скърцаха под краката й. Стълбата я отведе до малка контролна платформа, която се намираше на върха на транспортната лента, точно над трошачката – а оттам висеше друга стълба, която стигаше до земята.

Стълбата се заклати. Мъжът я беше последвал. С нарастващ страх тя продължи да се изкачва.