Гробницата на Херкулес [calibre 2.43.0]

— Еди! – извика София, но гласът й се изгуби в шума, който вдигаше пробивната машина. Миньорът се възползва от временното й разсейване и направи своя ход…

Нина се изкачи до върха на стълбата и погледна надолу от клатещата се платформа. Видя как Чейс бяга от преследващата го машина и как София се е вкопчила в миньора видя и как нейният противник се катери по стълбата.

Тя се вкопчи в единствения парапет и прекоси платформата. Под краката й тракаше транспортьора, който изсипваше скалните късове в зейналата паст на трошачката. Тя протегна ръка към парапета на следващата стълба, водеща надолу…

Тогава долу, в ниското, забеляза втори мъж. Той се появи от една от кабините и вдигна картечния пистолет, изпуснат от мъжа, когото Чейс беше застрелял. Прицели се – не в нея, а в преработвателя, зад който Чейс възнамеряваше да се скрие!

— Еди, върни се! – изкрещя тя.

Дори през оглушителния шум на пробивната машина Чейс дочу името си и веднага разбра, че Нина се опитва да го предупреди нещо. Той се хвърли към преработвателя и куршумите засвистяха над главата му. На мостчето имаше още един стрелец, който се опитваше да го закове.

Пробивната машина изтрополя край преработвателя и също като танк се завъртя със скърцане върху гъсениците си.

Между преработвателя и свределите нямаше достатъчно място, за да може Чейс да се промуши. А ако се опиташе да заобиколи пробивната машина от другата страна, щеше да се окаже на мушката на очакващия го стрелец…

София се бореше с мъжа на въженото мостче. И двамата се опитваха да се доберат до пожарогасителя. Тя се опита да го ритне в чатала, но той се извъртя настрана и отби удара с хълбок. Ухили й се подигравателно за предвидимата атака, но тя просто натисна ръчката на пожарогасителя и запрати в лицето му струя замръзнал въглероден двуокис.

Мъжът ахна и това влоши нещата още повече, защото гърлото му се напълни със задушаващата пяна. Той пусна пожарогасителя и София го заби с всичка сила в челото му. Мъжът се просна на земята, тя го прескочи, хукна към края на въженото мостче…

И замръзна.

Срещу нея стоеше Фанг с вдигнат пистолет.

— Лейди София! – каза той. – Моля ви, пуснете пожарогасителя и елате с мен.

Тя нямаше друг избор, освен да го хвърли през парапета върху издигащата се транспортна лета, която бързо го отнесе.

Нина видя, че София се подчини и изруга, преди да започне да се спуска по втората стълба. Ако успееше да слезе на долното ниво, щеше да се опита да отвлече вниманието на стрелеца, така че Чейс да се измъкне от капана, в който беше попаднал…

Някой я улови за дясната ръка и я дръпна назад с такава лекота, сякаш тя бе парцалена кукла. Миньорът я повлече по платформата и грубо изви ръката й зад гърба, като притисна коляно в гърба й и залепи бузата й на металната скара.

Тя замахна със свободната си ръка към него, но без особен ефект. Под нея с дрънчене се движеше мръсната лента на транспортьора. Миньорът изви ръката й още повече, опънатите й сухожилия пламнаха от болка.