Енциклопедия на шпионажа
- Автор: Полмар Норман, Алън Томас Б.
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветана Генчева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Енциклопедия на шпионажа». Краткое содержание книги:
Цялата информация е систематизирана по начин, по който може веднага да откриете точно онази статия, която търсите.
Ще се изненадате, обаче, когато търсейки една или друга информация вие установите, че сте останали с текстовете в енциклопедията няколко часа.
Внимание: енциклопедията е вербуващо четиво!
„Хубаво е, че ме събуди заради това“ — казва президентът Рузвелт на УИЛЯМ ДОНОВАН в 2 часа сутринта на 8 декември 1941 г. Ставало дума да се създаде през юли същата година служба КООРДИНАТОР НА ИНФОРМАЦИЯТА — първата разузнавателна служба на изпълнителната власт, неподчинена на военното ведомство. За неин ръководител е назначен Донован — герой от Първата световна война. През юни 1942 г. службата Координатор на информацията е преименувана УПРАВЛЕНИЕ НА СТРАТЕГИЧЕСКИТЕ СЛУЖБИ (УСС) — отново под ръководството на Донован.
В САЩ се появява централизирана разузнавателна служба, която ще се занимава с шпионаж и тайни операции по време на Втората световна война. УСС събира и обработва разузнавателната информация, като същевременно ръководи партизански и подривни операции срещу врага. Тази „двойственост“ — разузнаване и тайни операции — ще бъде наследена и от следвоенния приемник на УСС — ЦРУ.
Ако УСС често действа като съвършено автономна самостоятелна организация, отговорна единствено пред Донован, то военните работят усилено за координиране на разузнавателните служби на въоръжените сили. В резултат на това е създаден Обединен комитет по разузнаване. Сред членовете му са представители на армията, военноморския флот, Държавния департамент, УСС и външноикономическата администрация.
Именно в УСС се заражда идеята да бъдат привлечени умни млади дипломанти от престижните колежи. На тях се разчита да дадат свежи интелектуални идеи в една професия, която по традиция разчита на хаотичните сведения на дипломатите. Професорът от Йейл Робин Уинкс пише в „Плащ и кинжал“ („Cloak & Gown“, 1987):
В годините на Втората световна война неведнъж сътрудниците от Управлението на стратегическите служби, които не са имали щастието да завършат Йейл или друг университет от Айви лийг, са били свидетели на следната картина: в някое далечно, уединено кътче на земята — в Южна или в Югоизточна Азия, в Африка — американски и британски разузнавачи (както кабинетни, така и фронтови) в края на някакъв празник изведнъж се хващат за ръце и запяват някоя студентска песен.
ФБР на Хувър и опитните военни разузнавачи не приветстват създаването на УСС. Ако хората на Донован успешно извършват шпионаж и саботаж зад вражеските линии в Северна Африка, Европа и Азия (Китай-Бирма-Индия), то в района на Тихия океан не им върви. А в югозападната част на Тихия океан (където се включват и Филипините) генерал Дъглас Макартър вече има своя разузнавателна организация (вж. СЪЮЗНИЧЕСКО БЮРО ЗА РАЗУЗНАВАНЕ). Що се отнася до Хувър, той не може да търпи и това, приемайки го като намеса от страна на британското разузнаване (вж. БРИТАНСКА КООРДИНАЦИЯ ЗА СИГУРНОСТ; ПОПОВ, ДУШКО; СТИВЪНСЪН, УИЛЯМ). Хувър слага ръка върху Латинска Америка и САЩ, като ги смята за свои „ловни полета“ (вж. КОУЛПО, УИЛЯМ; ШПИОНСКИ КРЪГ ДЮКЕЙН; ГИМПЕЛ, ЕРИХ; СЕБЪЛД, УИЛЯМ).
Групата на ФБР в Ню Йорк извършва тайно наблюдение над съветските разузнавачи, които действат от шпионското гнездо, наречено съветско консулство. Арестите на съветски шпиони са рядкост, тъй като американците не желаят да предизвикват с нищо и по никакъв начин докачливия си военновременен съюзник. Един от малкото арестувани през 1940 г. е ГАИК ОВАКИМЯН, който ръководи съветското разузнаване в Северна Америка още от 30-те години.
Едва след войната американците узнават за истинския размах на съветската шпионска дейност в САЩ през 30-те и 40-те години. През 1945 г. ИГОР ГУЗЕНКО — кодов чиновник в съветското посолство в Отава, Канада, иска политическо убежище и бяга в САЩ. Той предоставя материали, които разкриват съществуването на МРЕЖАТА АТОМНИ ШПИОНИ. В нея участват британските учени КЛАУС ФУКС и АЛЪН НЪН МЕЙ, а също така ЮЛИУС и ЕТЕЛ РОЗЕНБЕРГ и мн.др.
През 1939 г. СЛУЖБАТА ЗА РАДИОТЕХНИЧЕСКО РАЗУЗНАВАНЕ (СРР) започва да събира прехванати кодирани съветски телеграми между САЩ и Москва. През 1943 г. в проект с кодово наименование ВЕНОНА започват опити за разкодиране на съобщенията. Чак през лятото на 1946 г. един от декодировчиците успява да разчете части от съобщения, разменени между съветски разузнавачи в Ню Йорк и началниците им в Москва. През декември 1946 г. специалистите разчитат друго съобщение, изпратено за Москва още преди 2 години. В него се предава списък с имената на водещите учени, които работят над американската атомна бомба.