Енциклопедия на шпионажа

Но все още има шпиони и шпионаж. Арестуването на сътрудника на ЦРУ ОЛДРИЧ ЕЙМС през февруари 1994 г. показва, че шпионската война все още съществува. Дейността на Еймс в полза на Съветския съюз струва живота най-малко на 10 сътрудници на ЦРУ. Вярно е, че той е работил в период на преход, но и след това той е продължил да шпионира за Съветския съюз и Русия, докато ФБР не слага край на тази негова кариера. ЦРУ разкрива, макар и късно, че той е разполагал с много повече средства, отколкото му позволява държавната заплата, за да успее да си купи червен ягуар XJ6 за 40 000 долара и къща за 540 000 долара. (През 1996 г. Конгресът приема постановление, според което Съединените щати дават гражданство на вдовиците и децата на руски агенти, работили за САЩ, които са били екзекутирани в резултат от предателството на Еймс.)

И американските, и съветските разузнавателни служби са имали определени цели по време на Студената война. След нея тези цели отпадат и се появява необходимостта от нови задачи в новата обстановка. Тероризмът, трафикът на наркотици, ПРОМИШЛЕНИЯТ ШПИОНАЖ непрекъснато са на дневен ред. ЦРУ също направлява и няколко традиционни разузнавателни операции в подкрепа на мироопазващите сили на Съединените щати и ООН, като тези в Сомалия, Хаити, Босна и Косово.

Сенатската комисия по въпросите на разузнаването стига до извода, че е необходимо нещо по-значително от простото пренасочване на операциите. Делото Еймс „разкрива, че има нужда от кардинално преразглеждане на всички аспекти в дейността на ЦРУ“, декларира комисията. За директор на Централното разузнаване е назначен ДЖОН ДОЙЧ. Той трябва да извърши необходимите промени. Конгресът му гласува пълно доверие по отношение на финансите. През 1996 г. Конгресът увеличава разходите за разузнаването с 6,3%, с което бюджетът за разузнаването стига приблизително 30 млрд. долара.