Енциклопедия на шпионажа

След като Съединените щати признават Съветския съюз през 1933 г., съветските военни аташета се присъединяват към цивилните си другари и засилват интереса си към държавните тайни на САЩ. Адмирал Уилям Стандли — директор на военноморските операции, се оплаква: „Руските аташета — военни, военноморски и търговски — навират носа си навсякъде. Те се ровят във всички, без изключение, технически и търговски списания, военни и военноморски издания и чертежи. Не пропускат нищо, като се почне от болтове и гайки и се свърши с перални машини, трактори и селскостопански комбайни.“ (По-късно, от февруари 1942 до октомври 1943 г., Стандли работи като посланик в Съветския съюз.)

Япония също събира разузнавателна информация — предимно за военноморския флот и базите му. Новият боен кораб Арканзас пристига през 1912 г. в Панама. На борда му е и президентът Тафт, пристигнал в зоната на Панамския канал с инспекционна цел. Един от съпровождащите президента офицери от ВМС на САЩ (доста наблюдателен) забелязва, че много японски сервитьори, фризьори и рибари проявяват особено любопитство. „Подозирахме, че някои от тях са шпиони, — докладва той, — но генералът каза: «Какво от това!»“

Джон Гейд изобщо не споделя това мнение. Той е банкер от Ню Йорк и бивш военноморски аташе. През 1929 г. обсъжда с военноморския разузнавач за Ню Йорк идеи за „нещо като централизирана разузнавателна служба“, която да докладва директно на президента Хувър. В предложението си той казва, че в сравнение с други страни американците „са аматьори там, където преди са били специалисти“. Гейд предлага да се създаде национална разузнавателна служба към Държавния департамент и начело на службата да се постави „ръководител офицер“, който да стане нещо като „главна спица в информационното колело“. Идеята се забравя главно поради опозицията от страна на ръководителите на военното разузнаване. Освен това нито президентът Хърбърт Хувър, нито неговият държавен секретар Хенри Стимсън се интересуват от разузнаване. В Държавния департамент действа отдел за външно разузнаване, който основно разпределя „материалите, представляващи информационен интерес“, получени от откритите чуждестранни източници към правителствените чиновници и членовете на Конгреса. Към военното министерство действа т.нар. ЧЕРНА СТАЯ — група за декодиране, създадена през 1913 г. от ХЪРБЪРТ ЯРДЛИ. Групата взема участие в Първата световна война и работи до момента, когато за нея узнава Стимсън, който отказва да я финансира и според някои източници изрича небезизвестните думи: „Джентълмените не четат пощата си.“ (След известно време в армията се появяват други дешифровъчни служби.)