Енциклопедия на шпионажа
- Автор: Полмар Норман, Алън Томас Б.
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветана Генчева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Енциклопедия на шпионажа». Краткое содержание книги:
Цялата информация е систематизирана по начин, по който може веднага да откриете точно онази статия, която търсите.
Ще се изненадате, обаче, когато търсейки една или друга информация вие установите, че сте останали с текстовете в енциклопедията няколко часа.
Внимание: енциклопедията е вербуващо четиво!
След като Съединените щати признават Съветския съюз през 1933 г., съветските военни аташета се присъединяват към цивилните си другари и засилват интереса си към държавните тайни на САЩ. Адмирал Уилям Стандли — директор на военноморските операции, се оплаква: „Руските аташета — военни, военноморски и търговски — навират носа си навсякъде. Те се ровят във всички, без изключение, технически и търговски списания, военни и военноморски издания и чертежи. Не пропускат нищо, като се почне от болтове и гайки и се свърши с перални машини, трактори и селскостопански комбайни.“ (По-късно, от февруари 1942 до октомври 1943 г., Стандли работи като посланик в Съветския съюз.)
Япония също събира разузнавателна информация — предимно за военноморския флот и базите му. Новият боен кораб Арканзас пристига през 1912 г. в Панама. На борда му е и президентът Тафт, пристигнал в зоната на Панамския канал с инспекционна цел. Един от съпровождащите президента офицери от ВМС на САЩ (доста наблюдателен) забелязва, че много японски сервитьори, фризьори и рибари проявяват особено любопитство. „Подозирахме, че някои от тях са шпиони, — докладва той, — но генералът каза: «Какво от това!»“
Джон Гейд изобщо не споделя това мнение. Той е банкер от Ню Йорк и бивш военноморски аташе. През 1929 г. обсъжда с военноморския разузнавач за Ню Йорк идеи за „нещо като централизирана разузнавателна служба“, която да докладва директно на президента Хувър. В предложението си той казва, че в сравнение с други страни американците „са аматьори там, където преди са били специалисти“. Гейд предлага да се създаде национална разузнавателна служба към Държавния департамент и начело на службата да се постави „ръководител офицер“, който да стане нещо като „главна спица в информационното колело“. Идеята се забравя главно поради опозицията от страна на ръководителите на военното разузнаване. Освен това нито президентът Хърбърт Хувър, нито неговият държавен секретар Хенри Стимсън се интересуват от разузнаване. В Държавния департамент действа отдел за външно разузнаване, който основно разпределя „материалите, представляващи информационен интерес“, получени от откритите чуждестранни източници към правителствените чиновници и членовете на Конгреса. Към военното министерство действа т.нар. ЧЕРНА СТАЯ — група за декодиране, създадена през 1913 г. от ХЪРБЪРТ ЯРДЛИ. Групата взема участие в Първата световна война и работи до момента, когато за нея узнава Стимсън, който отказва да я финансира и според някои източници изрича небезизвестните думи: „Джентълмените не четат пощата си.“ (След известно време в армията се появяват други дешифровъчни служби.)
Управлението за военноморско разузнаване (УВР) през това време в най-добрия случай събира информация за чуждестранния военен флот. Информацията обикновено идва от военноморските аташета, но в УВР почти не се занимават с обработката й. Един военен аташе си спомня, че му било казано, че „репутация и кариера не се постигат“ от начинания със „съмнителен характер“. Г–2, както обикновено се нарича американското АРМЕЙСКО РАЗУЗНАВАНЕ, разполага с около 90 души през 1922 г. През 1929 г. те са 74, а през 1936 г. — вече само 66.
През май 1940 г. (когато войната бушува вече 8 месеца в Европа) британската Служба за сигурност (МИ–5) открива, че ТАЙЛЪР КЕНТ — кодов чиновник в американското посолство в Лондон, тайно изнася копия от презокеански разговори между президента Рузвелт и министър-председателя Уинстън Чърчил и ги предава на една прогерманска организация. Когато в Америка научават за ареста на Кент, сътрудниците на Държавния департамент се обръщат за помощ към Г–2, но от там им отговарят, че не могат да дадат никаква гаранции. Тогава Държавният департамент се обръща към ФБР (по това време се смятало, че тази служба се занимава изключително с гангстери и няма нищо общо с шпионажа). Но преди ФБР да се намеси, англичаните вече били осъдили Кент и го били хвърлили в затвора.
Японското нападение над ПЪРЛ ХАРБЪР на 7 декември 1941 г. разкрива пред военното и политическото ръководство невероятно слабата работа на американските специални служби. Те не са били комплектувани от квалифицирани специалисти и вместо да координират взаимодействието помежду си, непрекъснато спорят за сфери на влияние. Шокът от нанесения удар е толкова силен, че дори засенчва и донякъде пренебрегнатите успехи на КРИПТОЛОЗИТЕ, които вече четат някои от японските кодове, а след време провеждат и блестящата операция МЕДЖИК по дешифриране на радиопреговорите на противника. Като краен резултат това оказва голямо влияние за победата във войната. (Вж. ЛЕЙТЪН, ЕДУИН; УИЛКИНСЪН, ТИЪДОР; ФРИДМАН, УИЛЯМ.)