Енциклопедия на шпионажа
- Автор: Полмар Норман, Алън Томас Б.
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветана Генчева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Енциклопедия на шпионажа». Краткое содержание книги:
Цялата информация е систематизирана по начин, по който може веднага да откриете точно онази статия, която търсите.
Ще се изненадате, обаче, когато търсейки една или друга информация вие установите, че сте останали с текстовете в енциклопедията няколко часа.
Внимание: енциклопедията е вербуващо четиво!
Съд за надзор на външното разузнаване
Таен съдебен орган, уникален в системата на американското правосъдие. Някои юристи даже го определят като съвременен аналог на печално известната английска кралска Звездна палата. Идеята за създаването на тайния съд възниква в хода на парламентарните разисквания, на които се разглеждат злоупотреби, свързани с незаконното телефонно подслушване на гражданите. За основател на тайния съд се смята сенаторът Едуард Кенеди, който през 1976 г. създава законодателната основа със ЗАКОНА ЗА НАБЛЮДЕНИЕ НА ВЪНШНОТО РАЗУЗНАВАНЕ (през 1978 г. става държавен закон).
За адвокати няма място в тайния съд, тъй като той служи само на федералното правителство и допуска „до себе си“ само официални представители. Всички дела, които се разглеждат в съда, както и всички съдебни действия и решения са секретни. Протоколи се водят на заседанията, но веднага се засекретяват в съответствие с процедурата, утвърдена от Министерството на правосъдието и прокуратурата.
Заседанията на съда се провеждат в специално подготвена за тази цел стая, оборудвана с електронна система за защита от тайно подслушване. Стаята се намира на 6-ия етаж, който е с ограничен достъп, в Министерството на правосъдието на Конститюшън авеню във Вашингтон, което е на стотина метра от зданието на Националния архив на САЩ, където старателно се пазят американската Конституция и Хартата за правата. Показателен е и адресът на тайния съд — Конститюшън авеню. Но това не му пречи да работи. Още повече че тайният съд не изпитва върху себе си натиск от страна нито на либерални, нито на консервативни защитници на гражданските права и свободи. Демократите и републиканците от най-крайните до най-умерените поддържат дейността на съда.
Само през 1994 г. специалните служби се обръщат към съда 576 пъти за разрешение да поставят БРЪМБАРИ на телефонни апарати. За всички е било дадено разрешение. Друго решение в този съд никога не е било произнасяно.
* Съединени американски щати
Шпионажът като човешка дейност е толкова американски, колкото са и ДЖОРДЖ ВАШИНГТОН и ДЖОРДЖ БУШ — бивши ръководители на специалните служби в два изключително важни момента от американската история. Вашингтон създава ВОЕННОТО РАЗУЗНАВАНЕ, което оказва немалка помощ за победата във Войната за независимост през 1775–1783 г. Като ДИРЕКТОР НА ЦЕНТРАЛНОТО РАЗУЗНАВАНЕ, а по-късно и като президент Буш подкрепя ЦРУ, тази уникална американска институция, която работи тайно в едно отворено общество.
Вашингтон и Буш не са единствените президенти, които са пряко свързани с разузнаването и тайните операции. Генерал Андрю Джаксън — герой от битката при Ню Орлиънс през януари 1815 г., тайно получава помощ от известния с печална слава по това време пират Жан Лафит. Като помощник-министър на военноморския флот Теодор Рузвелт дава на 12 март 1898 г. шифровани инструкции на лейтенант Л. Дайър — военноморски АТАШЕ в американското посолство в Мадрид. Едно от съобщенията започва с думите „Abrolhando geoselenic abtruppen“, нареждайки на Дайър да уведомява ВМС на САЩ за всички испански военни кораби, които плават за Хавана. Американският боен кораб Мейн е бил потопен в пристанището на Хавана на 15 февруари — 1 месец преди началото на войната с Испания.
Вашингтон разбира, че разузнаването е жизненоважно за победата във Войната за независимост. Понякога самият той води АГЕНТИТЕ или ги инструктира за техниката на ТАЙНОПИСА, давайки им указания като „Разузнавайте обстановката на врага и неговата численост. Що за войска има и каква е бойната охрана. Силата и местоположението на постовете“. Той не забравя и за „категоричния императив“ на разузнаването: „От само себе си се разбира, че висшата предпазливост и секретност са крайно необходими в работата на едно толкова важно и рисковано дело.“
ТАЙНИТЕ ОПЕРАЦИИ, психологическата война и специалните операции са изрази от бъдещето. Вашингтон обаче усеща необходимостта от нестандартни действия срещу врага и през 1776 г. нарежда на Томас Ноултън — герой от битката при Банкър Хил, да сформира РАЗУЗНАВАТЕЛНА част от доброволци, които да събират разузнавателни сведения „или по вода, или по суша денем и нощем“. Частта става известна като „Рейнджърите на Ноултън“ — първата официална служба на военното разузнаване в армията на САЩ.