Енциклопедия на шпионажа
- Автор: Полмар Норман, Алън Томас Б.
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветана Генчева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Енциклопедия на шпионажа». Краткое содержание книги:
Цялата информация е систематизирана по начин, по който може веднага да откриете точно онази статия, която търсите.
Ще се изненадате, обаче, когато търсейки една или друга информация вие установите, че сте останали с текстовете в енциклопедията няколко часа.
Внимание: енциклопедията е вербуващо четиво!
Още със създаването им ЦРУ и АНС са извън обществения контрол, с което не могат да се похвалят Министерството на отбраната и Държавният департамент. Цялата РАЗУЗНАВАТЕЛНА ОБЩНОСТ, която включва РАЗУЗНАВАТЕЛНОТО УПРАВЛЕНИЕ НА МИНИСТЕРСТВОТО НА ОТБРАНАТА, УПРАВЛЕНИЕТО ЗА НАЦИОНАЛНО РАЗУЗНАВАНЕ, ФБР и други агенции, с малки изключения, е извън надзора на Конгреса. Едно от изключенията е ИСТЛАНДСКИЯТ ДОКУМЕНТ, с който се прави преценка на пораженията, нанесени на американската ядрена програма от дейността на съветския шпионин ДОНАЛД МАКЛИЙН. Проверката е изискана от сенатор Джеймс Истланд — председател на Сенатската подкомисия за вътрешна сигурност, чието име носи и документът. Разочарованията от Виетнамската война (вж. ДОКУМЕНТИ НА ПЕНТАГОНА; ВИЕТНАМ) и разкритията във връзка със скандала УОТЪРГЕЙТ най-сетне насочват вниманието на Конгреса към разузнавателните операции. През 1974 г. Законът Хюз-Раян — поправка към Закона за чуждестранната помощ, изисква от президента да докладва своевременно на съответните комисии в Конгреса за всички тайни операции. През 1976 г. президентът Форд одобрява идеята за парламентарен надзор. Освен това издава директива, която забранява убийствата като инструмент на американската политика.
Сериозна работа извършват КОМИСИЯТА ЧЪРЧ и КОМИСИЯТА ПАЙК, които оповестяват направените от ЦРУ нарушения и дълбоко скриваните тайни, известни като СЕМЕЙНИ СКЪПОЦЕННОСТИ. От тези разследвания произлизат Сенатската комисия по въпросите на разузнаването и Постоянната комисия по въпросите на разузнаването към Камарата на представителите. През 1981 г. е приет специален Разрешителен закон за разузнаването, съгласно който ЦРУ се задължава „в разумни срокове след началото на дадена операция“ да информира председателите на парламентарните комисии и техните първи заместници, а също лидерите на мнозинството в Сената и в Камарата на представителите. Информирането трябва да става във вид на „уведомление“ (по-късно получава наименованието „президентско уведомление“), в което се описва характерът на една или друга операция. Големи спорове предизвиква формулировката „в разумни срокове след началото на операцията“. Всяка от заинтересованите страни посвоему разбира думата „разумни“ и влага в нея свой смисъл, което води до неизбежни противоречия.
Процедурата е нарушена от УИЛЯМ КЕЙСИ — директор на Централното разузнаване по време на президента Рейгън, който не уведомява парламентарните комисии за операцията на ЦРУ по минирането на пристанищата в Никарагуа в опит да се окаже подкрепа на контрите — въстаници, които се опитват да свалят избраното ляво правителство. Сенатор Бари Голдуотър (републиканец от Ню Мексико) пише на Кейси: „Опитвам се да си обясня как най-лесно да Ви предам чувствата си при откритието, че президентът е одобрил минирането на някои от пристанищата в Централна Америка. Всичко се свежда до един много простичък популярен израз: «Писна ми!»“ Недоволството на Конгреса, така красноречиво изразено от Голдуотър, води до допълнителни ограничения, които са наложени на администрацията на Рейгън при използването на тайни операции, извършвани от ЦРУ в Никарагуа. А пък това от своя страна довежда до скандала ИРАН — КОНТРИ.
Репутацията на американското разузнаване никога не е падала толкова ниско, както през 80-те години. Извън аферата Иран — контри, идва и ГОДИНАТА НА ШПИОНИТЕ — 1985-а, когато са разкрити 3 значителни случая на шпионаж, които повдигат въпроси във връзка със състоянието на американското контраразузнаване. В края на годината 10 американци са арестувани за шпионаж, а единайсетият, надхитрил ФБР, е в Москва. „Някои от вас може би си задават въпроса, кое надделява: многото арести на шпиони, станали през седмицата, или сериозната работа на специалните служби и наводнението от агенти на чуждото разузнаване? — пита Рейгън през 1985 г. — Аз мисля, че и едното, и другото.“
И наистина, големият брой съветски шпиони, разкрити през 80-те години, като изключим ДЖОНАТАН ПОЛАРД, който продава секретни документи на Израел, прави определението ДЕСЕТИЛЕТИЕ НА ШПИОНИТЕ изключително точно.
Развитието на технологиите за шпионски спътници започва при президента Айзенхауер. Благодарение на тях по-късно могат да се наблюдават и контролират споразуменията за разоръжаването. Всеки нов разговор за разоръжаване, изглежда, води до следващ нов и Студената война започва да отшумява. Отначало Рейгън, а след него и бившият разузнавач президентът Буш стигат до извода, че могат да намерят общ език със съветския лидер Михаил Горбачов. Международното напрежение намалява, когато Горбачов изтегля съветските войски от Афганистан (слага се край и на операциите на ЦРУ по контрабанден внос на оръжие за муджахидините). През октомври 1990 г., когато падат и последните тухли на Берлинската стена, а разпадането на Съветския съюз като държава предстои, Студената война вече е завършила.