Енциклопедия на шпионажа
- Автор: Полмар Норман, Алън Томас Б.
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветана Генчева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Енциклопедия на шпионажа». Краткое содержание книги:
Цялата информация е систематизирана по начин, по който може веднага да откриете точно онази статия, която търсите.
Ще се изненадате, обаче, когато търсейки една или друга информация вие установите, че сте останали с текстовете в енциклопедията няколко часа.
Внимание: енциклопедията е вербуващо четиво!
Смелостта и професионализмът в прехващането на телеграмата Цимерман показват колко по-високо и професионално е равнището на английските разузнавателни служби в сравнение с американските. Когато САЩ влизат във войната, Генералният щаб на армията разполага с Управление за военна информация, но няма стабилна разузнавателна служба. Главно благодарение на майор РАЛФ ВАН ДЕМЪН американските експедиционни сили имат Отдел за военно разузнаване. Той създава към Експедиционния корпус на армията разузнавателна полиция. Трябва да се отбележи, че в нея е подбрана достатъчно пъстра компания от затворници, скитници и военнослужещи, които са обединени само от знанието на френски език. Те патрулират на предните линии и издирват шпиони и саботьори.
Майор Ван Демън провежда и първата значителна операция по ВЪТРЕШНО РАЗУЗНАВАНЕ. Групите от войници и цивилни лица следят за шпиони и дезертьори в страната. Кампанията е прелюдия към следвоенното издирване на „червени“ и представители на американската ПЕТА КОЛОНА.
Първата световна война слага край на подценяването на разузнаването и подривните действия. Съвременните американски разузнавателни и контраразузнавателни служби възникват от идеи и организации, създадени главно през войната. За издирване на германски шпиони и саботьори се появяват разузнавателни организации към Държавния департамент, армията, военноморския флот и Министерството на правосъдието. Законовата база за работата им е Законът за шпионажа от 1917 г. Според него оказването на помощ на враговете на САЩ е незаконно. През 1918 г. законът е допълнен със забрани на изказвания или писания, които „имат за цел да предизвикат съпротива срещу САЩ или да окажат помощ на враговете на страната“. Дори и след значителните промени законът си остава основната правна база за дейността на разузнаването. В него шпионажът се разглежда като идеологическа заплаха.
Законът за противодържавната дейност е приет през 1918 г., а през 1919 г. съдията от Върховния съд Оливър Уендъл Холмс-младши обяснява, че когато надвисва истинска или въображаема заплаха за националната сигурност, може да бъдат ограничени конституционните права на свободата на словото. „Много от нещата, изказвани в мирно време, са вредни, когато дадена страна е във война.“ Но не само войната според Холмс може да бъде оправдание за дадени ограничения. Той поддържа, че интересите на държавата трябва да стоят над интересите на личността, когато абсолютната свобода на словото създава „пряка или косвена заплаха“. Този тезис получава развитие през следващите години — особено в периода на Студената война — за оправдаване на различни злоупотреби на изпълнителната власт.
Скоро след войната и разразилата се революция в Русия американското общество е обхванато от истинска паника от „червената заплаха“. Министерството на правосъдието на САЩ поема функциите на щаб по провеждането на операции срещу лица, подозирани в шпионаж и подривна дейност. Главен изпълнител на борбата срещу шпионите става Бюрото за разследване, подразделение на Министерството на правосъдието. В своята работа то се опира на УПРАВЛЕНИЕТО ЗА ВОЕННОМОРСКО РАЗУЗНАВАНЕ (УВР). Бюрото организира преследване на „червените“ и на подозрителните чужденци, чийто вдъхновител е агресивният млад директор ЕДГАР ХУВЪР. Той остава ръководител на службата и след като БР се превръща във ФБР.
Освен „червените“ в страната действа и тяхната съветска разновидност. Съединените щати се въздържат да признаят режима на болшевиките, завзели властта през 1917 г. През 20-те години интересите на Съветския съюз се представляват от т.нар. Американска търговска организация (АМТОРГ). Един от създателите й е ФЕЛИКС ДЗЕРЖИНСКИ — ръководител на ЧК — тайна болшевишка полиция. Макар и да се занимава с търговия, Амторг не забравя и за шпионажа. Много от служителите са професионални съветски разузнавачи. Те събират техническа и военна информация и вербуват за шпиони американци, предимно членове на комунистическата партия.