Енциклопедия на шпионажа
- Автор: Полмар Норман, Алън Томас Б.
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветана Генчева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Енциклопедия на шпионажа». Краткое содержание книги:
Цялата информация е систематизирана по начин, по който може веднага да откриете точно онази статия, която търсите.
Ще се изненадате, обаче, когато търсейки една или друга информация вие установите, че сте останали с текстовете в енциклопедията няколко часа.
Внимание: енциклопедията е вербуващо четиво!
На 29 август 1945 г. самолет на американските военновъздушни сили B–29 СУПЕРФОРТРЕС, след като е пуснал припаси за обкръжените съюзнически сили, е атакуван от съветски изтребители и е принуден да се приземи в Хамхън, Северна Корея. Втората световна война е завършила преди 15 дни. Екипажът на B–29 не подозира, че с това нападение се слага началото на Студената война.
Над Източна Европа пада „желязна завеса“ (известен израз на Уинстън Чърчил). За да се проникне отвъд тази завеса или поне да се надзърне зад нея, САЩ постепенно формират огромен разузнавателен апарат. Един от първите, разбрали тази необходимост, е Донован. Той настоява пред президента Труман да създаде около ядрото на УСС мирновременна разузнавателна агенция, която да е независима от военните служби. Труман се противопоставя на идеята. На 1 октомври 1945 г. той прекратява дейността на УСС и прехвърля Отдела за изследвания и анализи на УСС към Държавния департамент. Тайните операции и контраразузнаването на УСС се превръщат в Отдел за стратегически операции към военното министерство.
Боричканията за контрол над разузнаването продължават и след отстраняването на „главния дразнител“ в редиците на военните служби: Държавния департамент и ФБР. През януари 1946 г. Труман създава ГРУПА НА ЦЕНТРАЛНОТО РАЗУЗНАВАНЕ и на поста директор назначава СИДНИ СОЪРС, който също като него е от Мисури и е контраадмирал от военноморския флот. И макар да няма кого да командва, Соърс и малката му група сътрудници осигуряват ежедневни разузнавателни обобщения, които допадат на Труман.
Криза в Турция, опит за преврат в Чехословакия, гражданска война в Гърция — всичко това поддържано от Съветския съюз, води до „доктрината Труман“, според която САЩ подкрепят „свободните народи, които се опитват да се противопоставят на подчинението“. На 26 юли 1947 г. Труман одобрява закон, с който се създава СЪВЕТ ЗА НАЦИОНАЛНА СИГУРНОСТ (СНС). В него влизат военновъздушните сили (които преди това са били част от армията) и Централното разузнавателно управление.
Само година по-късно разузнаването се превръща в един от инструментите на американската политика. СНС разпространява сред първите съветници на Труман строго секретна директива, която одобрява „пропаганда, икономическа война… саботаж… подривни действия срещу вражески държави, включително оказване помощ на нелегалното движение на съпротивата в тези страни…“. Отговорността за провеждането на тайните операции в Албания и Корея (последната скоро ще стане реален театър на бойните действия) е съсредоточена в Управлението за координация на политиката — структура, която организационно е към ЦРУ, но се подчинява също на Държавния департамент и Пентагона. За негов ръководител е назначен ФРАНК УИЗНЪР — ветеран от УСС.
Неуспехът на ЦРУ да предвиди нашествието на Северна Корея през юни 1950 г. предизвиква реорганизация в разузнаването и довежда до създаването на нова структура — подразделение за подготовка и анализ на ОЦЕНКА НА НАЦИОНАЛНОТО РАЗУЗНАВАНЕ (ОНР). Това позволява на Труман и на всеки следващ президент да черпи информация и от още един източник. ОНР се подготвя от Управлението за разузнаване (по-късно преименувано Управление по операциите), погълнало Управлението по координация на политиката.
След време става ясно, че практиката на тайни операции сама по себе си е заплаха за прецизно наложената американска схема на „въздържане и противопоставяне“ в отношенията между изпълнителната и законодателната власт (по-късно това засяга и съдебната власт). (Вж. СЪД ЗА НАДЗОР НА ВЪНШНОТО РАЗУЗНАВАНЕ.) ЦРУ предлага на изпълнителните структури — главно на Белия дом и СНС — възможност за работа в условията на толкова дълбока секретност, че Конгресът просто не може да осъществява своите надзорни функции над дейността на изпълнителната власт. В тези години в страната процъфтява незаконното подслушване на телефоните. Достатъчно е да се спомене, че ФБР, преследвайки шпиони и диверсанти, поставя подслушвателни устройства в няколко хиляди телефонни апарата и още 2 хиляди бръмбара.
В кръстоносния поход срещу комунистите в САЩ, подклаждан от обвиненията на сенатора Джоузеф Маккарти за „червени в правителството“, гражданските права на американците често се нарушават. От нафталина е изваден тезисът за „пряката и очевидна опасност“. През 1948 г. Министерството на правосъдието предприема активни действия срещу комунистическата партия в САЩ, позовавайки се на Закона Смит. „Днес в Америка има много комунисти — казва главният прокурор Хауърд Макграт през април 1949 г. — Те са навсякъде: в заводи, служби, месарски магазини, на всеки ъгъл, във всяка частна фирма. И у всеки един се е загнездил смъртоносният за обществото бацил.“