Енциклопедия на шпионажа
- Автор: Полмар Норман, Алън Томас Б.
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветана Генчева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Енциклопедия на шпионажа». Краткое содержание книги:
Цялата информация е систематизирана по начин, по който може веднага да откриете точно онази статия, която търсите.
Ще се изненадате, обаче, когато търсейки една или друга информация вие установите, че сте останали с текстовете в енциклопедията няколко часа.
Внимание: енциклопедията е вербуващо четиво!
В тези нелеки години на Войната за независимост младият офицер НЕЙТЪН ХЕЙЛ изразява желание да премине зад английските бойни линии и да шпионира в полза на САЩ. Мисията се проваля и Хейл умира на ешафода. С „Рейнджърите на Ноултън“ и легендарния героизъм на Нейтън Хейл армията прави първите си стъпки към създаването на разузнавателна служба.
На 29 ноември 1775 г. Конгресът одобрява първата американска служба за външно разузнаване — КОМИТЕТ ЗА СЕКРЕТНА КОРЕСПОНДЕНЦИЯ. Конгресът заявява, че „единствената причина“ за създаване на комитета е да „установи добро равнище на кореспонденция с нашите приятели във Великобритания, Ирландия и други части на света“. Но истинският, неизказан мотив е събирането на разузнавателна информация. Председателят БЕНДЖАМИН ФРАНКЛИН споделя с Вашингтон твърдото си убеждение, че тази дейност е абсолютно необходима.
През 1777 г. Вашингтон създава разузнавателна служба, с чиято помощ осъществява директна кореспонденция с патриотичните комитети за сигурност във всяка една от колониите и изгражда значително по-добра структура за ръководство на шпионите. (Вж. КРЪГ КАЛПЪР; ТОЛМИДЖ, БЕНДЖАМИН.)
Като президент Вашингтон успява да преведе новосъздадената страна през скритите опасности на демокрацията, като се сблъсква и с първия опит за надзор от страна на Конгреса. През 1791 г. Конгресът създава комисия за разследване поражението на армията във военните операции срещу индианците. Съветниците на Вашингтон препоръчват да заеме твърда позиция и да предоставя на Конгреса само онези материали, които „са за общественото благо“. Вашингтон решава да сътрудничи с Конгреса и представя на комисията цялата информация, която има на разположение. (По този начин създава прецедент, на който ще се позоват през 70-те години на XX в., когато Конгресът разследва тайните операции на ЦРУ.) През това време младата държава се стреми да се разшири на Запад, отвъд планинската верига Къмбърланд. Армията изпраща военни отряди — Луис и Кларк на северозапад, Пайк — в Колорадо, поставяйки пред тях задачата да провеждат разузнаване. Капитан Бенджамин Бонвил, който се отправя на експедиция отвъд Скалистите планини през 1832 г., получава нареждането да събере разузнавателна информация за „воините на всички племена, които срещне по пътя си“.
Военното и морското разузнаване не играят особено значителна роля по време на войната от 1812 г. Генерал Вашингтон, познавайки ги добре, вече го няма. Шпионската дейност се извършва в най-добрия случай от отделни скаути или просто от смели мъже, изпратени на разузнаване в тила на противника. По време на Гражданската война и двете воюващи страни използват шпиони. Това е сравнително лесна задача, тъй като хората и от двете страни са американци, а границите между Севера и Юга, първо, не са били строго определени и, второ, практически се променят всекидневно. Южните щати използват немалко жени агенти. Сред тях са БЕЛ БОЙД, която успява да надхитри главния контраразузнавач на Севера АЛЪН ПИНКЕРТОН, и Роуз Грийнхау — богата дама от Вашингтон, която организира балове и събира сведения с политически характер от гостите си и ги предава на една от многобройните шпионски групи, които Югът има във Вашингтон. (ДЖОН УИЛКС БУТ, който убива президента Линкълн, е един от членовете на тези групи.)
Нито Северът, нито Югът имат официална военноразузнавателна служба. Частният детектив Пинкертон, станал разузнавач, и последователят му ЛАФАЙЕТ БЕЙКЪР често се описват като „ръководители на разузнаването“ на Севера в Гражданската война. В действителност такива ръководители няма, както не съществува и ръководена от цивилни лица разузнавателна служба, която да функционира в полза на Севера. Създадено е обаче военно ИНФОРМАЦИОННО БЮРО от генерал-майор ДЖОРДЖ ШАРП.
След войната в армията и флота се появяват постоянни разузнавателни структури. (Вж. АРМЕЙСКО РАЗУЗНАВАНЕ НА САЩ и ВОЕННОМОРСКО РАЗУЗНАВАНЕ НА САЩ.) През 1882 г. държавният секретар Джон Уотсън Фостър (дядо на АЛЪН ДЪЛЕС — бъдещ ДИРЕКТОР НА ЦЕНТРАЛНОТО РАЗУЗНАВАНЕ) изпраща военни аташета в Лондон, БЕРЛИН, Париж, ВИЕНА и Санкт Петербург — официално те трябва се запознаят с книги и публикации в пресата на военна тема и да извършат „оперативно запознаване с материали, посветени на военните изобретения и усъвършенствания“.
От времето на Испано-американската война (1898) е историята с т.нар. Послание към Гарсия, доставено от сътрудника на армейското разузнаване на САЩ лейтенант Андрю Рауън на генерал Калисто Гарсиа-и-Инигес — командващ кубинската въстаническа армия.
ТЕЛЕГРАМАТА ЦИМЕРМАН — сложна хитроумна чуждестранна разузнавателна операция — ускорява въвличането на САЩ в Първата световна война. На 16 януари 1917 г. външният министър на Германия Артур Цимерман изпраща телеграма на германския посланик в Мексико. В нея се споменава за предстоящи действия с подводници и се дават инструкции на посланика да предложи на Мексико съюз с Германия, като обещае, че „Мексико ще си възвърне загубените територии от Тексас, Ню Мексико и Аризона“. Телеграмата е прехваната и дешифрирана от английското военноморско разузнаване (вж. СТАЯ 40) и е предадена на Съединените щати. Целта на англичаните е да възбудят гнева на САЩ срещу Германия. На 2 април 1917 г., когато президентът Уилсън поставя на гласуване пред Конгреса въпроса за влизане във войната, той цитира телеграмата като доказателство, че Германия „смята да действа срещу нашия мир и сигурност“.