Енциклопедия на шпионажа
- Автор: Полмар Норман, Алън Томас Б.
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветана Генчева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Енциклопедия на шпионажа». Краткое содержание книги:
Цялата информация е систематизирана по начин, по който може веднага да откриете точно онази статия, която търсите.
Ще се изненадате, обаче, когато търсейки една или друга информация вие установите, че сте останали с текстовете в енциклопедията няколко часа.
Внимание: енциклопедията е вербуващо четиво!
Някои компоненти на съветската система за морско проследяване надживяват края на Студената война и съществуват и досега. Това особено се отнася до използването на спътниците с разузнавателна цел.
Вж. РАДИОЛОКАЦИОНЕН СПЪТНИК ЗА МОРСКО РАЗУЗНАВАНЕ.
Съветски съюз
Вж. РУСИЯ — СССР.
Съглашение Брюс
Съглашение между Великобритания и САЩ БРЮС (BRUSA — Britain-United States), подписано на 17 май 1943 г. Официалният договор е за размяна на данни в областта на РАДИОТЕХНИЧЕСКОТО РАЗУЗНАВАНЕ между двете страни, намиращи се по това време в състояние на война с Германия и Япония. „Значението на сключения договор е много голямо. Той узаконява сътрудничеството в размяната на радиотехническа информация на най-високо равнище, съвместната работа над едни и същи документи от специалисти на двете страни, изработването на общи правила за ползване на строго секретни материали и методи на разпространението им“ — пише ДЖЕЙМС БАМФОРД в книгата „Замъкът на загадките“ („The Puzzle Palace“, 1982).
Дешифровчиците в армията и ВМС на САЩ и британската ПРАВИТЕЛСТВЕНА ШКОЛА ЗА КОДОВЕ И ШИФРИ започват да обменят радиотехнически материали и шифрови машини още в началото на 1941 г. Но едва след приемането на Съглашението БРЮС е осъществено истинско тясно сътрудничество на всички равнища. Двете страни даже са принудени да приемат близки КОДОВИ ДУМИ и да набележат общи приоритети в криптоанализа, както и да уеднаквят правилата за ползване на материалите от УЛТРА и ПЪРПЪЛ.
Съвсем скоро протоколите на Съглашението БРЮС са подписани и от Австралия и Канада (вж. ЦЕНТРАЛНО БЮРО). През 1947 г. Съглашението БРЮС е закрепено със Съглашение ЮКЮС (между Англия и САЩ).
Съглашение Юкюс
„… Възможно най-секретният договор, който някога е бил подписван в англоезичния свят“ — така ДЖЕЙМС БАМФОРД характеризира Съглашението ЮКЮС в книгата си „Замъкът на загадките“ („The Puzzle Palace“, 1982). Съглашението ЮКЮС (UKUSA — United Kingdom-United States of America) е приемник на Съглашението БРЮС между Великобритания и САЩ, подписано през 1943 г. и предвиждащо взаимен обмен на данни и сътрудничество в областта на комуникациите между двете съюзнически държави на всички равнища. Към СЪГЛАШЕНИЕТО БРЮС през 1947 г. се присъединяват Австралия, Канада и Нова Зеландия. Съгласно договора криптоложките служби на 5-те страни работят в своите райони, но обслужват някои райони съвместно (за наблюдение на територията на Китай англичаните например използват радиопостовете в Хонконг, а американците — в Южна Корея, Япония и Тайван), обменяйки и резултатите от своята работа.
Страните участнички в съглашението се съгласяват да въведат единна кодова система и терминология, единни правила за използване на получената информация. Всичко това е записано в просторен документ, получил названието „Международни правила по разузнаване на комуникациите“ (под думата „международни“ в дадения случай се разбира съвършено секретната процедура в обмяната на информация между 5-те страни, участнички в съглашението).
Политическите противоречия (макар и мимолетни), които от време на време възникват в отношенията между САЩ и Великобритания — например по въпроса за Суецката кампания през 1956 г., не се отразяват на СЪГЛАШЕНИЕТО ЮКЮС. И въпреки всичко от време на време главните участнички в договора се упрекват една друга в непочтеност. ПИТЪР РАЙТ — специалист в МИ–5, в книгата си Ловец на шпиони (Spycatcher, 1987) пише, че веднага след като разбира за създаденото подразделение в ЦРУ Отдел Д от УИЛЯМ ХАРВИ, решава: „Ако на американците се е приискало да запазят в тайна от нас някакви резултати от своите дешифровъчни изследвания или са замислили да проведат операция против Великобритания или която и да е страна от страните на Обединеното кралство — а на нас ни е известно, че те с това се занимават (курсивът е на авторите), — то Отдел Д идеално подхожда за всичко това.“
Съгледвачи
Разузнавачи, прикрепяни към римските легиони от времето на Гай Юлий Цезар (100–44 г. пр.н.е.). На всеки легион от 1000 души са се полагали по двама разузнавачи.
Тази институция от съгледвачи в Древния Рим е един от първите в историята на човечеството примери за работата на военното разузнаване. По времето на Цезар военното изкуство вече е било развито в достатъчно висока степен, за да може военачалниците да прозрат необходимостта от разузнаване.