Фурията на принцепса

Между зашеметяващо силните гръмотевици имаше по-кратки светкавици, придружени от глухи, тътнещи взривове. Ерен се обърна да погледне рицаря-ворд и видя, че крилата му са напълно изгорели, а сбръчканото му, овъглено тяло полита надолу покрай прозореца.

Паланкинът плавно зави надясно и отново започна да набира височина — този път равномерно, вместо резките панически мятания по време на битката.

Миг по-късно някой почука на вратата. Ерен наистина не помнеше кога е успял да извади поредния нож, но се зарадва, че пръстите му действат сякаш от само себе си.

— Свали си ръката — каза Гай спокойно. — Пуснете го, ако обичате, сър Ерен.

Ерен нервно преглътна и отвори вратата на паланкина, за да види възрастен мъж, облечен в много солидна, но доста старомодна броня, който се носеше на въздушен поток успоредно на екипажа. Беше късо подстриган, четината на брадата му беше предимно сива, а очите му бяха хлътнали от умора, но блестяха от непримирима ярост.

— Ваша светлост — заекна Ерен. Той отстъпи от вратата и с кимване покани Върховен лорд Церес да влезе.

— Сър — кимайки, каза Церес, и затвори вратата след себе си.

— Ваша светлост — отвърна Гай. — Изчакайте малко.

Той за момент затвори очи и след това свали ръката си от ранения рицар. Мъжът все още лежеше блед и неподвижен, но дишаше и кръвта вече не се стичаше от раните му.

— Благодаря ви.

— Сър, няма нужда да ми благодарите, защото каквото и да си въобразяват тези чакали, вие сте Секстус, Първи лорд на Алера и мой лорд. Аз само изпълнявах дълга си.

— И все пак ми разрешете да ви благодаря — спокойно отвърна Гай. — Изказвам ви своите съболезнования за Вереус. Той беше чудесен млад мъж.

Върховният лорд погледна през прозореца към настъпващия здрач.

— Верадис?

— В безопасност — каза Гай. — И докато дишам, това няма да се промени.

Церес склони глава и като си пое дълбоко дъх, каза:

— Благодаря ви.

— Няма нужда от благодарности — каза Гай с лека усмивка. — Каквото и да си въобразяват тези чакали, аз съм твоят лорд. Пред дълга всички сме равни.

Той отново се намръщи и погледна през прозореца.

— Следващата седмица ще доведа нашите легиони да подкрепят Церес. Какво можеш да ми кажеш за настъплението на ворда?

Церес уморено вдигна поглед.

— Ускорява се, въпреки всичките ни усилия.

— Ускорява се — избухна Ерен. — Какво имате предвид?

Възрастният Върховен лорд поклати глава и с безизразен глас каза:

— Искам да кажа, сър Ерен, милорд, че моят град няма тази седмица. Вордът ще ни преодолее след няколко дни.