Грешката на президента
- Автор: Незнанский Фридрих Евсеевич
- Серия: Маршът на Турецки #10
- Год: 1998
- Язык: болгарский
- Год: Атика
- Переводчик: Марин Гинев
- Жанр: Полицейские детективы
Электронная книга - «Грешката на президента». Краткое содержание книги:
— Намерих си тук работа — поясни той на Анна Фьодоровна. И това си беше самата истина. Както впрочем и за семейството.
Подейства. Той знаеше, че ще подейства.
Само че тя съвсем не можеше да се реши да каже цената, която и сама смяташе за грабителска за бежанеца от Киргизия.
Той й обясни, че изобщо не гладува с майсторлъка си (пак самата истина). И сам предложи това, което чу от бабичките по пейките, прибавяйки и нещо отгоре от себе си — двеста и петдесет хиляди.
— Как ги искате, Анна Фьодоровна? — поинтересува се той. — В долари или в рубли? Защото ми заплатиха за целия пробен период, за три месеца. Та ги обърнах в долари, да не се обезценят. Не вярвам на Корсунски: докато мигнеш и пак както преди ще ни ги прибере…
Тя закима в съгласие. Алексей започна да брои сумата, която навярно многократно надвишаваше пенсията й. Беше си приготвил предварително обяснения, ако старицата реши, че за бежанец твърде лесно се разделя с парите.
— Ти… Вие как искате, Алексей Алексеевич? — развълнува се старицата. — Както вие самият…
Той се усмихна:
— Просто Алексей, Анна Фьодоровна. И ми говорете на „ти“. Аз мога да ви бъда внук.
Неговият багаж трябваше да пристигне след няколко дни по съответните канали и затова вечерта той излезе да се поразходи. От последното му идване насам Питейният проспект беше успял порядъчно да се промени. В железарията продаваха ленти самозалепващ се поролон — за уплътняване на прозорците през зимата. Алексей веднага си спомни полукръглия прозорец в стаята на Анна Фьодоровна, но реши да отложи това за после. Той купи в „Бабилон“ (кой би могъл да измисли подобна транскрипция?) благороден беличък електрически чайник, после в един павилион — пакетче цейлонски чай и дълъг кекс в блестяща златиста опаковка.
Когато се върна, той покани хазяйката си на чай. Анна Фьодоровна извади от бюфета две порцеланови чашки, опита мекия, точно като за нейните зъби датски кекс и се разчувства почти до сълзи:
— А така ме плашеха: ще вкараш някой ужасен тип вкъщи, Фьодоровна…
Ужасният тип, който седеше на отсрещната страна на масата, се съгласи с кимване и увери старицата, че все пак добрите хора на света са значително повече от лошите. Против това не възрази дори котаракът. Той скочи на коляното на Алексей и замърка, просейки си да го погалят.
Саруханов не се инати, той мълчи. А мълчи, защото се страхува. Меркулов стигна до тая мисъл веднага след обаждането на Турецки, а когато се запозна по-отблизо със случая и разбра за внезапната смърт на Шевченко, мисълта прерасна в увереност. И този, от когото се страхува Саруханов, не е някоя дребна риба.
Константин Дмитриевич прелистваше делото на Саруханов. Показанията на Галя Крутикова, на съседите, които разказваха за познанството му с Карапетян и за това, че точно вечерта, когато Карапетян бил взривен в колата, двамата се скарали жестоко. По-нататък вървяха протоколи от разпитите на самия Саруханов, които въпреки многочислеността си поразяваха със своето еднообразие. Саруханов не признаваше нищо и отказваше да отговаря на въпросите.
Меркулов все повече започваше да мисли, че идеята на Саша Турецки да се свърже случаят Саруханов с поредицата убийства на банкери не само е основателна, но и съвсем правилна. Но единствено Саруханов можеше да потвърди това.
Сега, когато очистиха Шевченко, не остана нито един свидетел, че Саруханов не е убил Карапетян. Срещу него имаше много косвени улики, толкова много, че стигаха и за пред съда.
Трябва да го заставят да говори, но как?
— Гражданино началник! — На вратата изникна надзирателят Керим Керимов. — Вчера дългуч арменец крещял, на разпит иска.
„Нима ще проговори?“ — помисли Меркулов и каза:
— Доведи го.
Глава шеста
Време е да се пусне Чичото
Когато след няколко минути Саруханов се озова в стаята за разпити, видя, че вместо Шведов там седи друг човек — с уморено, умно лице, съвсем неприличащ на популярната представа за „ченге“.
— Държавен съветник от правосъдието трети клас Константин Дмитриевич Меркулов — представи се той. — Сядайте, Сергей Тотосович.