Измамата на Опал [bg] [ЛП]

Групата пристигна при втория експонат. Храмът на Артемида в Ефес. Холограмата до входа представяше въртящо се изображение на турската сграда.

Опал прочете табелата с исторически факти.

— Интересно — каза тя. — Защо мислиш някой би кръстил момче на женска богиня?

— Това е името на баща ми — каза Артемис, уморен да обяснява това поне за стотен път. — Може да бъде използвано и за момчета и за момичета, означава ловецът. Доста подходящо, не мислиш ли? Може да ти е интересно да научиш, че избраното от теб човешко име, Белинда, означава красива змия. Също доста подходящо. Е, едната част поне, със сигурност.

Опал посочи с дребния си пръст към носа на Артемис.

— Ти си много дразнещо същество, Фоул. Надявам се не всички човеци да са като теб.

Тя кимна на Глас.

— Напръскай ги.

Глас извади малък пулверизатор и щедро напръска Зеленика и Артемис със съдържанието му. Течността беше жълта и миришеше зле.

— Тролски феромони — каза Глас и прозвуча, сякаш почти се извини. — Тези тролове ще вдишат веднъж и ще полудеят. За тях ще миришете като женски в горещина. Когато открият, че не сте, ще ви разкъсат на хиляди малки парченца, а после ще сдъвчат парчетата. Поправили сме всички счупени панели, така че няма изход. Ако искате, може да скочите в реката, миризмата ще се отмие след около хиляда години. И, капитан Бодлива Зеленика, премахнах крилата от костюма ви и скъсих камуфлажното фолио. Оставих нагревателните бобини. В края на краищата, всеки заслужава някакъв шанс.

Много ще ми помогнат нагревателните бобини срещу троловете, помисли си мрачно Зеленика.

Мърв проверяваше входа през един от прозрачните панели.

— Добре. Готови сме.

Феята отвори главния вход чрез дистанционно. Далечни войове ехтяха от вътрешността на експоната. Артемис видя няколко трола да се бият на стълбите на копието на храма. Той и Зеленика щяха да бъдат разкъсани.

Братята Калкан ги избутаха в полусферата.

— Късмет — каза Опал, докато врата се затваряше. — Помнете, не сте сами. Ще ви наблюдаваме от камерите.

Вратата се затвори със зловещ трясък. След секунди заключващата система започна да съска, докато един от братята Калкан я разтопяваше отвън. Артемис и Зеленика бяха заключени с шепа влюбчиви тролове и миришеха неустоимо за тях.

Храмът на Артемида беше мащабен модел, който бе построен с щателна точност, завършен с аниматронични човеци, които вършеха ежедневната си работа, каквато щяха да правят през пети век преди новата ера. Повечето хора бяха изтръгнати до жиците от троловете, но някои вървяха насечено по пътя си и принасяха дарове си на богинята. Всеки робот, който отидеше прекалено близо до глутницата тролове, биваше нападнат и разкъсан на парченца. Беше мрачна визуализация на собствената съдба на Артемис и Зеленика.