![Мрачни дни [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/7/1/0/mrachni-dni-bg-download.jpg)
Мрачни дни [bg]
- Автор: Ленди Дерек
- Серия: Скълдъгъри Плезънт #4
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: Арт Лайн
- ISBN: 978-954-2908-24-1
- Переводчик: Златка Паскалева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Мрачни дни [bg]». Краткое содержание книги:
Той продължи да бъбри за косата си, докато Валкирия не му каза да млъкне. След няколко минути се появиха Скълдъгъри и останалите и момичето им разправи какво е научила от Чайна.
— Не може да е съвпадение — съгласи се скелетът. — Добре тогава. Това означава, че вече знаем кой е големият шеф. Освобождават Скарабей от затвора, той се събира с болното си отроче-психопат, следват сърцераздирателни прегръдки и сълзи, после двамата наемат Дъск, може би и Рем Крукс, както и всеки друг, който има зъб на магьосническото общество.
— Какво всъщност иска Скарабей? — попита Танит, докато любовно почистваше меча си.
— Допускам, че е отмъщение — отвърна Скълдъгъри.
— За какво? Той е извършил престъпление и е бил наказан за него. Ако е човек, който приема нещата лично, то не е трябвало изобщо да убива Вангард.
— А! — каза Скълдъгъри. — Ето каква е работата. Виждате ли, аз лично не смятам, че той е убил Вангард. Подозирам това от доста време.
Гастли се вторачи в детектива.
— Но… ти беше този, който арестува Скарабей.
— Защото всички улики сочеха към него — кимна Скълдъгъри. — Чак по-късно заподозрях, че въпросните улики ни се навряха в ръцете съмнително лесно.
— Скарабей е бил натопен? — попита Валкирия. — Значи е невинен?
— Не напълно невинен. Всъщност той няма нищо общо с онова, което наричаме „невинен“. Не забравяй, че той действително беше най-довереният наемен убиец на Меволент. Но що се отнася до конкретното престъпление, да, според мен е невинен.
— Да разбирам ли, че имаш теория кой е истинският виновник?
— Естествено, че имам.
— Е, кой е натопил Скарабей? Кой е убил Вагрант?
Скълдъгъри се поколеба.
— Всъщност съм преизпълнен с ужасното чувство, че ние сами убихме Вагрант.
23.
Крукс
Рем Крукс спеше и сънуваше богове без лица и обезглавени малки момичета. Сънуваше как бяга из гигантска гора от мъртви дървета, пълна с пищящи същества, които го преследват. Видя в съня си неща, които разпозна като части от предишния си живот. Тези неща го подминаваха, той ги изпращаше с поглед и изобщо не съжаляваше за тях.
Събуди се.
Беше казал на Дъск как да преодолее защитите на Убежището и къде да отиде, за да намери онова, което трябваше да бъде откраднато. Вампирът вече се беше върнал от атаката, мисията беше изпълнена успешно, а Крукс не чувстваше и сянка от угризение на съвестта. Негови доскорошни колеги и приятели бяха убити, но на него нему пукаше. Те бяха езичници, безбожници, врагове на Безликите.
Клемънт Скарабей също беше безбожник, но полезен безбожник. Той служеше на каузата. Крукс гледаше на Скарабей и на неговия малък Клуб на отмъстителите като на средство за постигане на собствените си цели. След като другите членове на Клуба станеха излишни, би могъл да ги изостави или просто да ги убие, в зависимост кой от двата варианта се окажеше по-лесен съобразно обстоятелствата. Засега обаче, Крукс желаеше гибелта на Убежището толкова, колкото я желаеше и Скарабей и бившият детектив се задоволяваше да помага в общите планове на Клуба.
Трябваше да бъде търпелив. Да чака. Часът му щеше да удари. В края на краищата, това момиченце беше убило двама от Мрачните богове. Трябваше да си плати за това и за наследството, което течеше във вените й.
Крукс добре знаеше легендата. Безликите управлявали света, докато Древните, първите магьосници, не конструирали Скиптъра и не ги прогони. След ликвидирането на Безликите, Древните — по природа жалки насекоми — започнали да враждуват помежду си, избили се взаимно, докато останал жив само един от тях. Валкирия Каин беше негова потомка.
И сега беше дошло времето да плати за престъпленията на предците си.
24.
Работата става дебела…
— Намеренията на Вангард бяха най-благородни — каза Скълдъгъри и гласът му изпълни пространството. — Мечтата му за мир вдъхновяваше мнозина, на които им беше писнало от войната, хора и от двете страни на фронта. Някой веднъж ми каза, че Вангард всъщност е осъзнал на какво в действителност е способен, на какво сме способни всички ние и когато го осъзнал, се уплашил. Затова се опитал да спаси всички ни. Той вярваше, че изходът от конфликта се състои в това да се позволи на Меволент и неговата клика да почитат открито Безликите, култът им да стане официална религия. Беше сигурен, че след определено време, те ще се научат да обуздават жестокостта си и ще започнат да се държат… поносимо. Мериторий не мислеше така. Нямаше доверие на Меволент, нито на когото и да било от хората му. Отначало гласът на Вангард, проповядващ взаимно разбиране и приемане, се издигаше самотен, но подкрепата зад него постепенно набираше сила. Скоро сподвижниците му бяха грамадно множество. Както разбирате, мечтата за мир е заветна за всички, с изключение на воините на бойното поле. Воинът не може да мисли за мир. Не може да се колебае. Воинът живее само във войната. В битката войната е негова майка, негов приятел, негов бог. Да вярва в нещо друго е самоубийствено за воина. Мисля, че в един определен момент Мериторий сам стигна до мисълта, че гласът, всял този смут, трябва да бъде принуден да замлъкне. Ставаше твърде силен и опасен. Твърде много хора започваха да вярват, че войната много лесно може да се прекрати. Войниците се изпълваха със съмнения. Мериторий обаче трябваше да победи окончателно Меволент, а не да мечтае за мир.