Сълзата на дявола [bg]

Автор: Дивер Джеффри
Год: 2003
Язык: болгарский
Год: ИК „Ера“
Переводчик: Марин Загорчев
Жанр: Триллеры

Электронная книга - «Сълзата на дявола [bg]». Краткое содержание книги:

Последният ден на годината. Празнично украсен Вашингтон е скован от ужас. След безогледна стрелба метрото е осеяно с трупове. И това е само началото! Защото Гробокопача ще продължи да убива — на всеки четири часа, докато не се изпълни ултиматумът. За екипа от ФБР, разследващ престъплението, бързо става ясно, че Гробокопача е само машина — убиец. „Мозъкът“ на операцията, маскирана като изнудване, е гениален злодей, чиято цел граничи с безумието. Той добре познава преследвачите си, предвидил е всеки техен ход… Праща ги по фалшиви следи, залага им изкусни капани… Разработил си е план за измъкване от всяка ситуация, перфектно „управлява“ изпълнителя на деянията. Единствената улика, водеща към престъпника, е анонимната бележка до кмета, в която се поставят условията, а тя е написана с цел да заблуди следствието. Експертът по документи Паркър Кинкейд и водещата операцията — специален агент Маргарет Лукас, прибягват до консултация с легендарния криминолог Линкълн Райм. Неговият анализ на следите ги насочва към мястото, където е замисляно престъплението. Докато стрелките на часовника неумолимо се движат напред и смъртта дебне още невинни хора, Паркър и Лукас се въоръжават с търпението, нужно при решаване на главоблъсканици, за да разгадаят лабиринтите на мисълта, родила ужасяващото престъпление.
„Гениално замислен роман — истинско предизвикателство за човешкото въображение. Дивър надмина и себе си!“ Стивън Кинг

Перейти на страницу:

— Не, не, но… това е много. Какво искаш от мен?

— Искам той…

— Кенеди?

Джефрис въздъхна:

— Да. Да излезе като герой. Той да е героят. Загинаха хора, може би ще загинат още. Насочете вниманието върху това, как посещава жертвите, как се изправя срещу терористите, хрумва му някаква блестяща идея, благодарение на която залавят убиеца. Не го свързвайте с провалите, той не е…

— … отговорен за хода на следствието. — Филипс прочисти гърлото си. — Това ли искаше да кажеш?

— Точно така. При най-малкия гаф направи така, та да излезе, че не е бил в течение и че е направил всичко възможно.

— Ама операцията е на ФБР, нали? Можем да…

— Така е, Слейд, но не искаме да обвиняваме Бюрото за нищо.

— Не искаме ли? Защо?

— Просто не щем.

Най-сетне на Слейд Филипс, свикнал да чете готов текст, му писна от недомлъвки:

— Не разбирам, Уенди. Какво искаш от мен?

— Искам да поемеш ролята на репортера на промяната.

— Добре. — Филипс заразмишлява на глас: — Значи Кенеди заема твърда позиция. Той предвожда ченгетата. Той посещава болници… Чакай, без жена си ли?

— Със — отвърна търпеливо Джефрис.

Филипс кимна към залата за пресконференции:

— Ама чакай… говори се… такова… репортерът от „Пост“ твърдеше, че Кенеди не е посетил никого. Веднага ще го изобличат.

— Не, не, посетил е семейства, които не желаят имената им да бъдат споменавани. Цял ден само с това се занимава.

— О, наистина ли?

Удивително колко неща може да си купи човек с 25 000 долара, помисли си Джефрис.

— Много благородно от негова страна — добави Филипс.

— Страшно благородно.

— Не преигравай.

— А какво да покажа? След като репортажът ще е за посещението му в болницата…

— Просто повтаряй онези пет секунди запис, както постоянно правите в телевизията — кипна Джефрис. — Не знам, казвай линейките при метрото.

— А. Добре. Ами гафовете? Защо мислиш, че ще има гафове?

— Защото в такава ситуация винаги има гафове.

— Добре, искаш да има някой виновен, но да не са…

— … федералните.

— Добре. И как точно да го направя?

— Това е твоя работа. Не помниш ли: кой, какво, кога, къде, защо? Ти си репортер.

Джефрис хвана Филипс за ръкава и го изпрати до края на коридора:

— Хайде, тръгвай да отразяваш събитията.

14.

17.00

— Не изглеждате добре, агент Лукас.

— Имах тежък ден.

Гари Мос отиваше към петдесетте, беше едър мъж, с леко сивееща къса къдрава коса. Кожата му бе тъмна. Седеше на леглото в Отделение две, малък апартамент на първия етаж на главната щабквартира. Тук имаше няколко такива жилища, предназначени главно за гостуващи шефове на други служби за сигурност и за нощи, в които началникът или някой от заместник-началниците се налагаше да останат по време на по-мащабни операции. Мос се намираше тук, защото, като се има предвид какво и срещу кого щеше да свидетелства, навън нямаше да оцелее и два часа.

Местенцето не беше лошо. Обзаведено с държавни средства, но с удобно двойно легло, бюро, кресло, маси, кухничка, телевизор с кабелна телевизия.

— Бесен е заради вас.

— Защо? Защото не го оставям да си играе на ченге ли?

— Да.

— Той не е криминалист.

— Да, каза ми. Книжен плъх е, като мен. Просто иска да вземе поне малко участие. Опитвате да заловите убиеца, нали? Гледах по телевизията. Затова всички ме забравихте.

— Никой не ви е забравил, господин Мос.

Той се усмихна, но изглеждаше отчаян и на нея ѝ стана жал. Лукас обаче не беше тук само за да го успокои. Свидетели, които се чувстват пренебрегнати или застрашени, понякога забравят какво са видели или чули. Прокурорът по аферата със строителните средства искаше Мос да е напълно задоволен с всичко.

— Как сте?

— Семейството ми липсва. Дъщеричките ми. Не е честно да преживеят такъв ужас, а аз да не мога да ги успокоя. Жена ми ще се справи, но един мъж трябва да е при семейството си в такива моменти.

Лукас помнеше момиченцата, близначки, около петгодишни. С мънички пластмасови фигурки, вплетени в косите. Съпругата на Мос бе стройна жена, с тревожен поглед, какъвто и трябва да се очаква от човек, току-що станал свидетел на изпепеляването на собствената си къща.

Лукас кимна към една златиста островърха шапка с надпис „Честита Нова година“.

— Ще празнувате ли?

Мос вдигна шапката:

— Някой ми я донесе. Аз го попитах за какво ми е половината от сутиена на Мадона.

Перейти на страницу:

Сюжет

Атмосфера

Главный герой

Общее впечатление

Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)

Не работает?