Отровни думи [bg]

Главен инспектор Гамаш изглеждаше изненадан, но Бовоар бе направо уплашен.

— Няма да е зле да си сложите протектора за слабини — прошепна Габри на Жан Ги, когато полицаят се изкачи по стъпалата на верандата.

— О, аз със сигурност няма да дойда. Вие? — попита Бовоар, когато влязоха вътре.

— Шегуваш ли се? Да изпуснем възможността да видим Рут в естествената и среда? За нищо на света!

За двайсет минути главният инспектор успя да си вземе душ, да се чуе с Рен-Мари и да се преоблече в ежедневен панталон, синя риза с вратовръзка и жилетка от камилска вълна. Когато слезе в дневната, там го очакваше Бовоар с бутилка бира и картофен чипс.

— Сигурен ли сте, че не искате да останете, patron?

Гамаш трябваше да признае, че се изкушава, но поклати глава.

— Ще оставя свещ да гори до прозореца79 — обеща младият инспектор и изпрати с поглед началника си.

Облицованият със застъпващи се дъски дом на Рут бе през няколко къщи и гледаше към селския площад. Беше малка къща с веранда отпред и два фронтона на втория етаж. Гамаш бе влизал и преди, но винаги въоръжен с бележник и въпроси. Никога като гост. Когато прекрачи прага, всички се извърнаха едновременно и се втурнаха да го посрещнат, но Мирна стигна до него първа.

— За бога, носите ли пистолет?

— Не, разбира се.

— Как така не?

— Опасно е. Защо ви е пистолет?

— За да я застреляте. Опитва се да ни убие. — Книжарката сграбчи Гамаш за ръкава и посочи Рут, която сновеше между гостите. Надянала бе престилка с къдрички и носеше яркооранжев пластмасов поднос в ръце.

— По-скоро се опитва да ни отвлече и да ни върне обратно в 1950-а — намеси се Габри.

— Навярно тогава за последно е посрещала гости — додаде Мирна.

— Ордьовър, стари друже? — Рут забеляза новодошлия посетител и се втурна към него.

Габри и Оливие се спогледаха:

— Има предвид теб.

Колкото и да бе невероятно, всъщност имаше предвид Гамаш.

— Майчице, патице! — възкликна Рут с доста несполучлив британски акцент. Зад нея се клатушкаше Роза.

— Говори така, откакто сме дошли — оплака се Мирна, дръпва се от пътя на подноса и събори купчина литературни притурки на „Таймс“.

Гамаш погледна с подозрение намазаните с кафеникава субстанция солени крекери, които се мъдреха върху оранжевия поднос. Надяваше се, че кафявото е фъстъчено масло.

— Чела съм за подобни състояния — продължи Мирна. — Някои хора започват да говорят със странен акцент след мозъчна травма.

— Обладаването от дявола брои ли се за мозъчна травма? — попита Габри.

— Гръм да ме порази! — възкликна Рут.

Но най-поразителното в стаята не бяха нито висящите полилеи, нито мебелите от тиково дърво, нито благовъзпитаната по британски Рут и нейната съмнителна почерпка, нито пък затрупаните от книги, вестници и списания дивани или мекият зелен килим. В центъра на вниманието беше патицата.