Отровни думи [bg]

— Зная. Говорихме и с нея. И със съпрузите Мъндин. Мебелите ѝ явно са били в много лошо състояние.

Оливие се поотпусна.

— Така беше. Години наред са мухлясвали във влажна и студена барака и на тавана. Трябваше да изпъдим мишките. Някои предмети бяха почти непоправимо деформирани. Направо да му се доплаче на човек.

— Мадам Поарие сподели, че по-късно сте я посетили, за да ѝ занесете ново легло. Много мил жест.

Светлокосият мъж сведе очи:

— Ами, да, исках да ѝ се отблагодаря.

Съвест, помисли си Гамаш. Този мъж имаше огромна и страховита съвест, която наглеждаше огромната му и страховита алчност.

— Казахте, че бистрото и пансионът работят добре „поне засега“. Какво имахте предвид?

Оливие погледна през прозореца за момент, после обратно към Гамаш.

— Хайде, хайде! Вечерята е сервирана! — изчурулика Рут.

— Какво да правим? — прошепна Клара на Мирна. — Можем ли да избягаме?

— Прекалено късно е вече. Ще ни спипат. Или Рут, или патицата ѝ. Единственото, което ни остава, е да се скрием под масата и да се молим слънцето да изгрее по-скоро. Ако се стигне до най-лошото, ще се престорим на умрели.

Гамаш и Оливие се насочиха към трапезата последни.

— Навярно знаете какво се случва в старото имение „Хадли“… — Когато инспекторът не отговори, събеседникът му продължи: — Изкъртили са всичко до голи стени, направили са основен ремонт и сега ще отварят хотел със СПА център. С десет масажни помещения и часове по йога и медитация. Ще предлагат СПА уикенди и пакети за корпоративни клиенти. Сума ти народ ще ни налази. Край с Трите бора.