Отровни думи [bg]

— Ченгета! — извика той на някого в къщата. И той, и домът му воняха на бира, пот и тютюн.

— Клод Поарие? — попита Бовоар. Беше просто формалност. Кой друг можеше да е? Наближаваше шейсетте и всяка година личеше по тялото и лицето му. Младият инспектор бе отделил час, преди да тръгне от временния щаб, за да проучи семейство Поарие. Да знае с кого си имат работа.

Дребни провинения. Пиянство и хулигански прояви. Кражби от магазини. Измами, свързани със социални помощи.

Бяха използвачи — хора, които търсеха кусур на всеки и всичко и сочеха с пръст. Все пак навярно понякога имаха основание да роптаят. Като в случая с Оливие. Той наистина ги беше прецакал.

След като полицаите се представиха, Поарие се впусна в дълъг, прочувствен разказ. Бовоар правеше всичко възможно темата да не се отклонява от Оливие, но списъкът с хора, които бяха сторили зло на този мъж, беше безкраен. И включваше собствената му майка.

Накрая детективите се измъкнаха от задушната къща и с пълни гърди вдишаха свежия следобеден въздух отвън.

— Как мислиш, дали той е извършителят? — попита Гамаш.

— Определено изглежда ядосан — отвърна Бовоар, — но тъй като не е измислен начин да се телепортира труп в бистрото чрез бутоните на дистанционното, според мен е извън списъка на заподозрените. За да е извършил убийството, трябва да се е надигнал от онзи вмирисан диван за достатъчно дълго време, а аз не мога да си представя, че е способен да го стори.

Тръгнаха обратно към колите. Главният инспектор изглеждаше вглъбен в размишленията си.

— За какво мислите? — попита Жан Ги.

— Спомних си думите на мадам Поарие. Имала намерение да занесе всичките си антики на сметището. Представяш ли си?

Младият детектив видя, че тази мисъл причинява истинска болка на Гамаш.

— Но Оливие ги е спасил — продължи началникът. — Какво нещо е животът. Не е дал на госпожата достатъчно пари, но ѝ е дал внимание, правел ѝ е компания. Това има ли цена?

— Е, можете ли да ми продадете колата си? Ще ви правя компания в продължение на двайсет часа.

— Не бъди циничен. Някой ден може да се превърнеш в самотен старец и ще те питам тогава.

Докато караше след колата на шефа си по пътя към Трите бора, Бовоар се замисли по въпроса и стигна до извода, че Оливие наистина е спасил безценните старинни мебели и е подарил част от времето си на една свадлива бабичка. И все пак, можеше хем да бъде приятна компания на старицата, хем да ѝ шити прилична сума.

Но не го бе направил.