Отровни думи [bg]

— Мога ли да помогна? — попита Гамаш от вратата.

— Ах, колко сте любезен!

Главният инспектор примижа и се присви уплашено, защото очакваше старицата да го замери със сатър след тези думи. Но тя просто се усмихна и му подаде чиния с маслини, пълнени с парченца мандарини от компот. Гамаш я пое и се върна при гостите. Не беше изненадващо, че го посрещнаха, все едно се е присъединил към тъмната страна. Беше благодарен, че Бовоар не е тук и не може да види Рут, по-смахната от обикновено, как се преструва на англичанка, как Роза щапука насам-натам в рокля и как самият той сервира храна, която по всяка вероятност ще убие или осакати всеки, достатъчно глупав да я вкуси.

Инспекторът поднесе чинията към Оливие:

— Маслина81?

Русокосият мъж и партньорът му погледнаха към хапките.

— Това означава ли, че аз съм мандарината? — обади се Габри.

— Светът не се върти около теб — скастри го Оливие.

Готвачът отвори уста, но предупредителните изражения на всички останали го накараха да я затвори отново.

Питър, който тази вечер оставаше малко встрани от разговорите и бе прегърнал чашата си с вода, се усмихна. Нещо подобно му беше казала и Клара, когато ѝ сподели, че се е почувствал поруган от полицейското претърсване на дома им.

— Защо? — попитала го бе тя.

— Ти не се ли чувстваш оскърбена? Някакви чужди хора гледат произведенията ти.

— За мен е вид изложба. Повече хора са разгледали картините ми днес следобед, отколкото през цялата ми кариера. Да пратят още ченгета. Особено ако си носят чековите книжки — засмяла се бе художничката весело. Но бе забелязала, че съпругът ѝ е угрижен. — Какво има?

— Картината ми не е готова за чужди очи.

— Ох, Питър, говориш така, сякаш този обиск има нещо общо с творбите ти.

— Е, има, разбира се.

— Те търсят убиец, а не художник!

И така между тях се бе настанила поредната неудобна истина.