Отровни думи [bg]

— На трийсет и осем е. Единствено дете. Роден и отраснал в Монреал. Бащата е на висша административна длъжност в железопътната компания, майката е била домакиня, но е починала. Живял е в разкош като малък. Учил е в гимназия „Нотр Дам дьо Сион“.

Гамаш вдигна вежди, щом чу името на водещото католическо частно училище. И Ани го бе посещавала, но бе обучавана от строгите монахини доста след Оливие. Синът му Даниел бе отказал и бе предпочел държавна гимназия, където учителите не бяха чак толкова взискателни. Ани бе изучавала логика, латински език и решаване на казуси. Даниел се бе научил да свива джойнт. И двамата се превърнаха в свестни и щастливи възрастни.

— Оливие има магистърска степен от Université de Montréal74, a първата му работа след дипломиране е била в Banque Laurentienne75 — продължи да чете от записките си полицай Лакост. — Занимавал се е с ключови корпоративни клиенти. Явно е бил доста успешен. После е напуснал.

— Защо? — поинтересува се Бовоар.

— Не сме сигурни. Утре ще посетим банката, уговорихме си среща и с бащата на Оливие.

— Какво научихте за личния му живот? — включи се Гамаш.

— Разпитах Габри. Заживели са заедно преди четиринайсет години. Габри е една година по-млад, на трийсет и седем. Бил е фитнес инструктор в местния клуб на YMCA76.

— Габри? — учуди се Бовоар и си спомни едрия пухкав мъж.

— Случва се и на най-добрите — усмихна се Гамаш.

— След като Оливие напуснал работата в банката, двамата се отказали от апартамента си в старата част на Монреал и се преместили тук. Взели бистрото, което тогава още не било бистро, а железария, и се нанесли в жилището над него.

— Така ли? — изненада се младият инспектор. Не можеше да допусне, че бистрото е било нещо различно. Опита се да ся представи лопати за сняг, батерии и крушки, окачени по откритите греди на тавана или подредени пред каменните камини. Не успя.

— Слушайте, има още — продължи Лакост. — Разрових се в архивите на имотния регистър. Преди десет години Оливие е купил не само бистрото, а и пансиона. И не е спрял дотам. Купил е всичко — бакалията, пекарната, бистрото и книжарницата на Мирна.

— Всичко? — повтори Бовоар невярващо. — Притежава цялото село?

— Горе-долу. Не мисля, че някой друг знае. Разговарях със Сара от пекарната и с мосю Беливо от бакалията. Казаха, че плащат наем на някакъв човек в Монреал. Имат дългосрочни договори с много приемливи условия. Пращат чековете си на името на фиктивно дружество — фирма, регистрирана под номер77.

— Оливие е фирма с номер? — попита Жан Ги.

Гамаш попиваше информацията и слушаше внимателно.

— Колко е платил? — поинтересува се по-младият детектив.

— Седемстотин и двайсет хиляди долара за всичко.

— Мили боже! — възкликна Бовоар. — Това са много закуски!78 Откъде е взел парите? Ипотека?