Момичето и нощта [bg]

— Не се изискваше голям майсторлък, за да снимаш това момиче — каза той, като остави чашата до лаптопа си. — Натискаш бутона и това, което излиза на фотографията, е по-хубаво от реалността. Рядко съм виждал някой, който да притежава такова изящество.

Думите му ме накараха да потръпна. Даланегра говореше така, сякаш многократно бе снимал Венка.

— Така е — отвърна той, когато го попитах за това.

Като долови смущението ми, фотографът ми разказа неизвестна за мен случка.

— Два-три месеца преди изчезването й Венка ме помоли да я снимам. Мислех, че иска да си направи портфолио, за да кандидатства в модни агенции като някои от приятелките на моите дъщери, но тя в крайна сметка сподели, че снимките са за гаджето й.

Той хвана мишката и като кликна с бутона й, отвори браузъра.

— Направихме две много успешни фотосесии. Снимките бяха дигитални, но много ефектни.

— Пазите ли ги?

— Не, това беше част от сделката и аз не настоях, но странното е, че те се появиха в интернет преди няколко седмици.

Той обърна към мен екрана на лаптопа. Беше влязъл в страницата в инстаграм на хетеродитките — феминисткия клуб на „Сент-Екзюпери“, който бе издигнал в култ Венка. Там неговите членове бяха качили двайсетината снимки, за които току-що ми беше разказал Даланегра.

— Как са се сдобили с тези снимки?

Фотографът вдигна рамене в знак на неведение.

— Моят агент се свърза с тях във връзка с авторските права. Те заявили, че са ги получили по електронната поща от неизвестен подател.

Разгледах непубликуваните досега снимки с известно вълнение. Те бяха истинска ода на красотата. Бяха запечатали цялото обаяние на Венка, въпреки че тя беше далеч от съвършенството. Уникалността на красотата й се състоеше в съчетанието на всичките й дребни несъвършенства, които в крайна сметка образуваха един изящен и хармоничен образ, потвърждаващ старата поговорка, че цялото не е механичен сбор от елементи.

Зад усмивката й, зад маската на едва загатнато високомерие долових страдание, което не бях забелязал по онова време. Или ако не страдание, то поне една неувереност, която бях усетил по-късно при общуването си и с други жени. Това бе затвърдило убеждението ми, че красотата също така е духовно преживяване, крехко влияние, което оказваш върху другите или изпитваш върху себе си.

— След това — продължи Даланегра — Венка поиска от мен да й направя снимки, които бяха по-пошли, граничещи с порнографията. Отказах й, защото имах впечатлението, че това е желание на приятеля й, а тя не го искаше наистина.

— Кой беше нейният приятел? Алексис Климан?

— Предполагам. Днес това изглежда нещо тривиално, но по онова време беше малко плашещо. Не исках да се замесвам в подобно нещо, особено след като…