Момичето и нощта [bg]

Даланегра ме видя през стъклото и ми махна да вляза през един от панорамните прозорци.

Фотографът приключваше работата си по някаква фотосесия. Къщата му представляваше просторно жилище, превърнато във фотостудио. Пред обектива му един модел тъкмо се обличаше. Закръглена красавица, която творецът току-що бе обезсмъртил, както се досетих по декора, в позата на Голата маха — шедьовъра на Гоя. Някъде бях чел, че това е последната мания на фотографа — да възпроизвежда творби на световни живописци, използвайки модели с пищни форми.

Декорът не се отличаваше с изискан вкус, но не беше пошъл — голям диван с дамаска от зелено кадифе, меки, поръбени с дантела възглавници, ефирни чаршафи. Всичко това напомняше на вана, пълна с пяна.

Даланегра ми заговори фамилиарно още с влизането:

— How are you, Thomas? Come on влизай, вече приключихме!

Външно той приличаше на Исус Христос. Или по-скоро, ако се придържаме към рамките на живописта, на един автопортрет на Албрехт Дюрер — дълга до раменете, къдрава коса, изпито симетрично лице, къса, добре подрязана брада, втренчени очи с тъмни кръгове под тях. По отношение на облеклото нещата бяха съвсем различни: бродирани дънки, траперско яке с ресни и високи до глезена каубойски ботуши.

— Не разбрах нищо от обяснението ти по телефона. Снощи пристигнах от Лос Анджелес и се чувствам изцеден.

Той ме покани да седна в края на голяма маса от сурово дърво, докато се сбогуваше с модела си. Като разглеждах снимките, закачени почти навсякъде, внезапно си дадох сметка, че сред творбите на Даланегра няма мъже. Низвергнати, изтрити от лицето на земята, те бяха освободили място на жените, позволявайки им да процъфтяват в свят, лишен от мъже.

Като се върна при мен, фотографът първо спомена дъщерите си, а след това актрисата, която бе играла във филма по един от моите романи и която той вече бе обезсмъртил със своите снимки. Когато тези теми бяха изчерпани, Даланегра попита:

— Кажи какво мога да направя за теб.