![Огненото разпятие [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/1/9/5/ognenoto-razpyatie-bg-download.jpg)
Огненото разпятие [bg]
- Автор: Лазар Лора
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Сиела
- ISBN: 978-954-28-1621-8
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Огненото разпятие [bg]». Краткое содержание книги:
- Отпушихме канализацията на целия квартал - отбеляза комисарят.
После химикът пусна душа и изплакна ваната.
- Да не кажете, че има остатъци от предишния опит - обясни той. - Сега ще пусна чиста вода... - Напълни донякъде ваната и каза: - Дайте ми един лист!
Радо извади тефтера си, откъсна един лист и му го подаде. Със завидна сръчност Гатев нагъна малко книжно корабче.
- И аз мога - обади се младият полицай. - Само че лодка...
- Сгъни и ти тогава!
- Морска битка ли ще наблюдаваме? - намеси се и Иван Тенев.
- Лодчицата на Радо няма шанс пред броненосеца на Гатев - ухили се Мишената.
Химикът извади с пинсета късче натрий и го сложи в книжното корабче. По същия начин постъпи и с лодката на Радо. Пусна нагънатите хартии във водата и избута колегите си до вратата.
- За автентичност ще поръся и от ароматните соли продължи той и изсипа от съдържанието на стъкленото шише.
Отначало нищо не се случи, но после водата започна да съска, стана малиненочервена, чу се гръм и едното корабче пламна. Малко по-късно го последва и второто. Димът ги прогони от банята, но в този момент на прозореца се появи Марин Косев.
- Какво горите? - попита ги той, закашля се и изчезна.
- Натрий - отговори Мишената.
- Всъщност гори водородът, който се отделя при реакцията между натрия и водата - поясни Христо Гатев.
- А защо водата стана червена? - обърна се Радо към експерта.
- Предполагам, че освен натрий, в шишенцето има и фенолфталеин - замислено изрече експертът. - Той е бяло кристално вещество и служи като индикатор за доказване на основи. Не се разтваря във вода, но променя цветя си в тъмночервен, когато е потопен в алкална среда.
72
Никола тъкмо излизаше на улицата, когато видя Асен да се прибира.
- Няма ли да дойдеш с мен? - попита пожарникарят приятеля си и кимна с глава по посока на ателието.
- Не мога.
- Не можеш или не искаш?
- И двете. Женен мъж съм вече - сконфузено изрече банкерът и допълни: - Семейството е на първо място...
- Да не би още да се сърдиш? - сети се Никола.
- Писна ми да го дундуркаме като бебе! - призна си тихо банкерът.
- Отдавна го правим. Какво се е променило сега? - учуди се приятелят му.
- Време е да порасне... Все някой друг да му оправя бакиите!
- Винаги сме му помагали.
- А той с нещо помогнал ли е? - извика Асен. - За малко да ме изхвърлят от банката.
- Но нали са видяли на камерите, че не той е подпалил бюрото ти!
- А кой тогава? - измъчено попита банкерът.
- Не мога да разбера как е станало - призна пожарникарят.
- И кой мислиш, че плати щетите?
- Разбирам те - кимна с глава Никола.
- Не ме разбираш - повиши тон Асен и погледна към дома си. - Сигурно сега ти правиш ремонта, а Оги дори не се сеща!
- Майстори съм повикал - обясни Никола. - Но исках да те помоля за малко пари... Не стигнаха онези от продажбата на картината. А аз скоро няма да получа заплата...
- Оги да ти даде - извърна се настрани банкерът.
- Откъде ще има?
- Продал е поне още две картини... Предполагам поне - допълни Асен, погледна смръщения поглед на Никола и прошепна: - Не ме гледай така! Просто проверих сметката му.
- Ще го зарадвам тогава - разбра пожарникарят.
- И му предай - вече да тегли само от банкомат.
- Ще му кажа - намръщи се Никола и тръгна към ателието.
- Рисувал ли е нещо ново? - попита изведнъж Асен.
Никола се обърна и някак притеснено каза:
- Сега рисува мен.
- Портрет? - учуди се банкерът.
- Не отговори Никола и поясни: - Свързано е с пожар...
- Оги продължава с огнената серия - замисли се Асен. - Бягай от огън тогава! - предупреди той приятеля си.
- Пази, боже! - отговори пожарникарят, но нямаше дърво наоколо и почука само по главата си. - Ама как да избягам от работа?
- Какво представлява картината? - отново с интерес попита банкерът.
- Излизам от горяща къща с дете на ръце, а отзад вика за помощ една стара жена. Нещо такова... Подробностите ми се губят винаги.
- Да не са му поръчали рекламен плакат от пожарната?
73
Мишената попита Оги още от вратата:
- Къде беше снощи?
- Тук, с мен - отвърна бързо Рая.
- Не питам теб, моме - сряза я Мишената, придърпа стола и седна. - Той да отговори!
- Тук бях - промълви Оги.
- Да си ходил у Румяна Тончева?
- Не я познавам.
- По-известна е като Еми Месиянска - обади се Радо.
- А! Тя беше снощи тук - облекчено изрече Оги.