![Огненото разпятие [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/1/9/5/ognenoto-razpyatie-bg-download.jpg)
Огненото разпятие [bg]
- Автор: Лазар Лора
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Сиела
- ISBN: 978-954-28-1621-8
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Огненото разпятие [bg]». Краткое содержание книги:
- И с двете мацки ли беше? - грубо попита комисарят.
- Еми е само позната.
- А после?
- Не разбирам... - Оги погледна озадачено комисаря.
- Остави малкото моме и хукна подир зрялата жена - отбеляза Мишената
- Не знам за какво говорите.
- Тази нощ Еми Месиянска те е видяла как я наблюдаваш гола - изстреля Донов и не отдели поглед от лицето на разпитвания.
- Никога не съм бил воайор - твърдо отговори художникът.
- Става ли му? - Мишената неочаквано се обърна към Рая.
- Не вярваш ли? - наежи се тя. - Пусни го у вас, а?
- Ще ти зашия един шамар... - извика Донов.
- Как? С игла и конец ли? - попита нахално момичето.
- Какво? - не я разбра Мишената, но стана от стола. Приближи се до Рая, надвеси се над нея и изрева: - Ще ти зашлевя един шамар и цяла седмица ще вървиш с изкривена шия по улицата!
- Ти можеш да обиждаш, а аз - не, така ли? - Момичето също се разкрещя, не мръдна от мястото си, а само вирна нагоре глава.
- Рая, спри, моля те! - обади се Оги.
- Ще се оплача от полицейско насилие - извика отново тя и едва тогава се отдръпна към прозорците.
- А аз ще те обвиня в лъжесвидетелстване, възпрепятстване на правосъдието... - продължи да крещи комисарят. - И още членове и параграфи ще измисля. Изчезвай оттук!
- Няма - тропна с крак момичето и скръсти ръце пред гърдите си.
- По-спокойно намеси се младият полицай и впери поглед в шефа си. Да продължим - предложи отново той.
Една минута мълчаха, без да се поглеждат. Оги се сети да попита:
- Случило ли се е нещо с Еми?
- Снощи водата във ваната е започнала да гори - отговори Радо.
Рая и Оги се спогледаха.
- Не е възможно - първа реагира Рая.
- А ти какво ще кажеш? - обърна се Мишената към художника.
- Знам, че водата не може да гори... - притеснено изрече Оги.
- Може, може... - промърмори комисарят.
- Но как? - попита Оги. - Да си представиш вода в пламъци, разбирам... Но наистина да стане...
- А ти представи ли си как Еми гори? - погледна го Донов.
- Изгоряла ли е? - отчаяно попита художникът.
- Не съвсем - каза Донов. - Но обвинява теб.
- За какво?
- За пламването на водата.
- Не знам как става... - объркано изрече Оги. - Еми мисли, че мога да запаля огън насън.
- А можеш ли?
- Не знам.
- А защо не й помогна? - продължи да го разпитва Мишената.
- За какво?
- Когато си видял през прозореца й, че крещи за помощ.
- Дори не знам къде живее - отговори искрено художникът.
74
Радо вдигна поглед от монитора към стенния часовник - наближаваше девет сутринта, а шефът му още не бе пристигнал. Тъкмо да му звънне, Мишената отвори рязко вратата на кабинета. Носеше четири кафета, а на дясната му ръка бе провесена прозрачна торбичка, пълна с пластмасови чаши.
- На пикник ли ще ходим? - попита младият мъж.
Комисарят внимателно постави кафетата върху бюрото, а после подхвърли торбата към Радо:
- Занеси ги на Косев да снеме отпечатъци!
- Защо не мина първо оттам? - Радо се осмели да попита шефа си.
- Да ти приличам на многоръкия бог Шива?
- По пътя ти е...
- Йерархията трябва да се спазва - с началнически тон изрече Мишената, грабна едната чашка, изля я в гърлото си и си призна: - Да ми изстине кафето, докато се развявам из коридорите...
Радо взе торбата и попита:
- Откъде ги взе?
- От боклука до ателието - промърмори комисарят. Тръсна се на стола си и допълни: - Оглеждах се като начинаещ апаш...
- Никой не те е забелязал - разхили се младият полицай.
- Откъде знаеш?
- Не го пише в полицейската сводка - продължи Радо. После със сериозен тон отбеляза: - Тази боклукчийска кофа може да се използва и от механата.
- Покажи ми кръчма, в която сервират в пластмасови чаши! - отряза го шефът му и допълни: - Не видя ли колко чашки се търкаляха из ателието?
- Видях.
- Една смачкана чаша се беше навряла дори под дивана - и той грабна втората чаша с кафе.
- Шефе, ще те разочаровам - продължи Радо. - Евлоги Аладжов снощи пиеше от специална чаша - голяма, май керамична, с нарисувани две риби.
- Все някога е пил и в чаша за еднократна употреба.
- Не съм убеден - поклати глава Радо. - Има хора, които използват една и съща чаша и за чай, и за водка, и за...
- Престани да изреждаш! - прекъсна го Мишената. - Тичкай до лабораторията!
- А ако съм прав...
- Няма да има отпечатъци за сравнение - измърмори шефът му и се пресегна към следващата чаша с кафе.
Младият полицай се забави, което изнерви Донов и той започна да се разхожда из кабинета. При отварянето на вратата Мишената измърмори, без да се обърне: