![Огненото разпятие [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/1/9/5/ognenoto-razpyatie-bg-download.jpg)
Огненото разпятие [bg]
- Автор: Лазар Лора
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Сиела
- ISBN: 978-954-28-1621-8
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Огненото разпятие [bg]». Краткое содержание книги:
- Раздумка ли си спретнахте там?
- Шефе, ако ме погледнеш, бурята ще отмине...
Радо носеше нови чаши с кафе.
- Браво, юнако! Комисарят взе от ръцете на партньора си две чаши. - Защо им се свиди и водата? - промърмори отново той и изпи още едно кафе на екс. Седна на стола си и каза: - Откъде да започнем?
- От снощи?
- Давай!
- Стори ми се, че художникът е доста объркан... - започна младият полицай.
- Вече е луд! Еми Мецанска го е...
- Какво? - едва успя да изговори Радо и започна да хълцука от смях.
- Престани да кудкудяш! - засмя се и шефът му.
- Еми Мецанска! - продължи младият мъж. - Невероятно попадение, шефе!
- Грешка на езика беше...
- Ако питаш чичко Фройд...
- Бъди сериозен! - предупреди го Мишената, но и той бе все още ухилен. - Наистина ми прилича на кака Мецана...
- Е, оттам е роден лапсусът... Какво щеше да кажеш за Еми Мецанска?
- Тя е побъркала художника с шантавите си идеи - продължи комисарят, - пирокинеза, пътуване на тялото из вселената...
- Но той не е съвсем убеден.
- По-скоро се страхува, че жената може да е права.
- И все пак има нещо, което е в полза на художника - сети се Радо.
- Не знаеше, че водата може да гори... - довърши мисълта на партньора си Мишената.
- Но сякаш си е представял подобна картина - замисли се младият полицай.
- Видя, че в ателието няма такава...
- На кого да вярваш? На Еми Мецанска, или на Аладжов?
- И на двамата главният им бушон е отвъртян - на нея звездите й говорят, а художникът не знае на кой свят се намира - отсече комисарят. - Ами малката мома? Тя откъде се взе?
- Да беше питал - отговори партньорът му. - Предполагам, че му е ученичка.
- Върти любов с ученичка? - намръщи се комисарят.
- Разликата в годините им не е много... Пасват си.
- Но е учител - натърти на последната дума Мишената.
- Вече не - отбеляза младият мъж. - А ако Евлоги Аладжов в действителност е видял горящата вана?
- Как да го докажем? - ядосано изрече Донов. - Малката съскаща котка му осигури алиби.
Вратата на кабинета се отвори и експертът по дактилоскопия Марин Косев се показа и само поклати глава.
- Няма съвпадение? - недоверчиво попита Мишената.
- На бърз прочит - няма - отговори експертът и влезе в кабинета. - Ако искаш да ги пусна за по-детайлно търсене?
- Засега не - каза комисарят.
Радо се ухили към шефа си:
- Жалко за търсачите на съкровища в боклука - загубиха поне сто грама пластмасови отпадъци.
Мишената не реагира на закачката на колегата си, а се обърна отново към експерта:
- Косев, иди до ателието на Аладжов и вземи една голяма чаша...
- С риби - допълни Радо.
- Няма нужда да нося чашата дотук - разбра го веднага експертът.
- Донеси отпечатъците тогава нареди комисарят.
- А къде е ателието?
- Радо, обясни му.
75
Оги още спеше, когато Никола пристигна в ателието. Художникът се надигна и попита:
- Колко е часът?
- Защо все питаш за часа, след като за никъде не бързаш?
- За ориентация...
- Време е за ставане - издърпа завивката му пожарникарят. - Къде е телефонът ти?
- Тук някъде... - отвърна все още сънено Оги.
- Знаеш ли колко пъти ти звънях? - повиши тон Никола.
- Защо?
- Днес изписват леля Мария.
- Вярно - сети се Оги и бързо стана. - Измивам се и тръгваме.
Той излезе навън, а Никола продължи да търси телефона. Намери го между някакви книги, които паднаха на пода, докато той го измъкваше измежду тях. Когато художникът се върна, приятелят му каза:
- Да беше го заредил поне!
- Зарядното е тук някъде...
- Оги, някой ден трябва да почистиш! На кочина прилича стаята!
- Добре - измънка той. - Но аз знам кое къде се намира...
- И затова ли друг го търси вместо теб? - ядоса се Никола.
Скоро излязоха от ателието. Оги свърна по посока на болницата, но Никола го дръпна:
- Трябва първо да платим на майсторите!
- Ами... Не знам... - започна да мънка художникът.
- Трябва да изтеглиш пари!
- Не знам дали са ми платили от училището...
- Асен каза, че има пари в сметката ти.
- От къде на къде? - изненада се художникът.
- Още картини са продадени.
- Наистина ли? - зарадва се Оги. - Не мога да повярвам! - Той се завъртя около пожарникаря. - Да вървим в банката! Тъкмо ще видя и Асен.
- Не е необходимо да ходим там - спря го приятелят му. - Ще отидем до най-близкия банкомат.
- По-лесно е в банката. Асен ще...
- Няма време - прекъсна го Никола. - А и Асен е зает. Не бива да му пречим, особено когато се изтърсим и двамата.