Огненото разпятие [bg]
- Автор: Лазар Лора
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Сиела
- ISBN: 978-954-28-1621-8
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Огненото разпятие [bg]». Краткое содержание книги:
- Затова гориш отбеляза момичето, без да отговори пряко на въпроса му. - А какво сънува?
- Глупости! - махна с ръка мъжът.
- Не са глупости! - убедено каза тя. - Ако си спомниш съня, може да открием какво точно се е случило.
- Не съм се разхождал насън - отрече Оги.
- Но си го правил, щом си се събудил другаде...
- Как е станало тогава? - отчаяно произнесе художникът.
- В съня си ходи ли някъде? - попита го Рая.
- Не - бързо отговори той. После продължи: - Сънувах една грозна картина, която аз бих я нарисувал много по-добре...
- Какво представляваше?
- Дебела жена се къпе в банята.. - притвори очи Оги. - Нещо смесено между Реноар и Рубенс... Дразнещо злато наоколо с гръцки мотиви... Кич отвсякъде! - Той отвори очите си, погледна я закачливо и каза: - Имаше и нещо интересно в съня - изведнъж водата започна да гори.
- Невероятно въображение имаш!
Рая възторжено го целуна и продължи:
- Но сънят ти не ни помага...
- Казах ти, че са глупости! - усмихна се Оги и я притисна към себе си. - Първият път обаче не беше така...
- Разкажи ми - примоли му се тя.
- В нощта, когато изгоря дома ни...
- Не знаех. Кога стана?
- Преди няколко дни... В онази нощ сънувах „Семейната тайна“... А на другия ден разбрах, че по необяснима причина мама е седяла на пейката, докато прозорецът е пламтял... Точно както е в картината!
- А баща ти?
- Почина преди пет години... - Художникът наведе надолу глава и помълча, преди да продължи: Но там, където трябваше да бъде той, намерих обгорения му костюм. Картината, сънят и реалността се сляха. Не, не е точно... - Той погледна момичето. - Реалността уби красивия спомен... Черни мазки затриха огъня на любовта им... Грозно, зловещо, плашещо...
- Оги, това не ми харесва.
- Може да съм луд - прошепна той.
- Не си - притисна се към него Рая.
- Може да съм луд - повтори художникът. - Но ми се струва, че някой дорисува картините ми, иска да станат черни, грозни...
- Без светлина в мрака.
- И без надежда за утре...
Повториха думите, които бяха изрекли, наблюдавайки залеза, а после се притиснаха един към друг.
69
Кракът й изглеждаше ужасно - със сигурност вече нямаше да облече къса пола. Глупости! Та тя не носеше къси поли още от времето, когато хормоните оформяха прекрасната й фигура. Все пак лекарите я бяха уверили, че до три седмици пораженията почти няма да личат. Но какво се съдържаше в думичката „почти“?
Бе сама в стая за ВИП-персони и се чувстваше значима. Белият цвят на стените й действаше успокояващо, но и някак скучно.
Еми не престана да мисли за горящата вода във ваната, откакто я доведоха в болницата. Ако тя бе предизвикала огъня, явно с, че силите й не са достатъчни, за да го овладее. Но като за първи опит бе добро постижение. Погледна крака си, въздъхна и си призна инвокацията на огън бе пълен провал. Ами ако беше се натопила цялата във водата?
Трябваше да направи нов, сензационен материал, който ще бъде написан от първо лице. Само първото изречение да измисли и думите ще наредят нататък сами...
Вратата се отвори и в стаята влезе онзи огромен полицай, който така безцеремонно я изгони от ателието на Оги. Тогава тя нямаше възможност да го огледа, но сега бе пред нея и идваше да я види. Еми с възхита закова погледа си в него бе няколко години по-възрастен от нея, с грубо лице, което излъчваше мъжка сила и с топли кафяви очи. И не беше плешив косата му бе заметната назад като по старите фотографии! Това е нейният мъж! Зад него се вмъкна партньорът му, но той не предизвика интереса й.
- Румяна Тончева? - попита едрият непознат.
Тя се усмихна искрено и каза:
- Предпочитам да ме наричате Еми. - Леко се надигна, за да седне в леглото. - Еми Месиянска е артистичният ми псевдоним.
- Тогава ми викай Мишената - иронично каза комисарят.
Огромна мишена, наистина, помисли си Еми. Колко ли стрели трябва да се забият в сърцето му, за да бъда сразен от любов?
- Чудесен псевдоним - изрече на глас журналистката.
- Прякор е - изсумтя Мишената. - Кажи сега, моме.. Пардон, госпожо..
- Госпожица съм - кокетно го прекъсна Еми.
- Добре тогава, моме - съгласи се Донов. - Казвай какво стана с водата?
- Избухна, пламна, горя! - ентусиазирано изрече тя.
- И кой я подпали?
- Аз - скромно изрече Еми и сведе поглед надолу.
Може би затова не видя как двамата полицаи се спогледаха.
- И как по-точно? - продължи Мишената.
- Има специални техники, които се усвояват. - Еми го погледна едновременно срамежливо и подканващо.