![Огненото разпятие [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/1/9/5/ognenoto-razpyatie-bg-download.jpg)
Огненото разпятие [bg]
- Автор: Лазар Лора
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Сиела
- ISBN: 978-954-28-1621-8
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Огненото разпятие [bg]». Краткое содержание книги:
- Пирокинеза? - намеси се Радо.
- О, да! - отвърна жената, но не отдели поглед от едрия мъж.
- Тогава защо си тук? - грубо попита Мишената и посочи към крака й.
- Нещо се обърка... - замисли се тя и дори сбръчка нос.
- А ако някой друг е подпалил водата? - Този път младият полицай зададе въпрос.
- Друг? - някак разочаровано произнесе Еми.
- Имаше ли някой с вас? - попита отново Радо.
- Сама бях... - замислено произнесе журналистката. - А Оги ме гледаше...
- Евлоги Аладжов ли? - попитаха почти едновременно полицаите.
- Оги е бил - тъжно каза Еми. - Мислех, че съм аз...
- Кажи за него! - нареди Донов. - Откъде се появи?
- От прозорчето... Гледаше ме... Дори не ми помогна... Само измърмори, че мрази някого...
- Кого мрази?
- Някакви двама.
- Откога се познаваш с Аладжов? - попита я Мишената.
- От няколко дни - усмихна се Еми. - Направих сензационен репортаж за него в...
- Той знае ли къде живееш? - прекъсна я отново комисарят.
- Не.
- Тогава как те е намерил?
- Сигурно ме е проследил - озадачено отговори жената.
- Как?
- Аз бях снощи в ателието - продължи журналистката. Сигурно е тръгнал след мен... Но как е взел веднага друго такси?
- Не е необходимо веднага да е тръгнал след вас - намеси се Радо.
- Тогава откъде ще знае къде живея? - обърна се към него Еми.
- Може предварително да е проучил - не се отказа от хипотезата си младият полицай. Предполагам, че сте известна...
- О, разбира се - кокетно му се усмихна Еми.
- Защо е тръгнал след теб? - обади се Донов.
- Не знам - объркано изрече Еми. Може да ме харесва...
- Да не би да е воайор? - предположи на глас комисарят. - Гледа голи мацки, защото не му става иначе?
- Не знам - обърка се жената.
- А рисувал ли те е гола в банята?
- Бих била поласкана, ако го направи - прошепна Еми и дори леко поруменя.
- Да уточним - погледна я комисарят. - Според теб Евлоги Аладжов ли е запалил водата?
- Или аз, или той... - присви замечтано очи журналистката. Отвори ги и прошепна: - Не съм аз...
- Ако е Аладжов, как го е постигнал?
- Може да е успял в осъзнатото сънуване - ясно отговори Еми, а после добави: - Той е феномен, не знаете ли?
- Не.
Еми Месиянска започна да разказва, а Радо не смогваше да запише.
70
Лежаха един до друг, отмалели от любовния акт. Оги се надигна на лакти и прошепна:
- Огънят е вътре в нас.
- Усетих го - отвърна тя.
- Изгаря ни продължи Оги. - Дори телата ни го разбират.
- Само ни топли, не ни изгаря - протегна се момичето. - Докато огънят е жив...
- Ще се обичаме - довърши Оги, наведе се и целуна.
Рая неочаквано скочи и започна припряно да се облича.
- Какво ти стана? - Той протегна ръка към нея, за да я придърпа отново върху дивана
- Забравихме за проверката.
Момичето се дръпна и погледна през пердето на прозореца.
- Не съм чул стъпки - ослуша се той и продължи: - Освен това заключих.
- Ще умра от срам, ако ни заварят така - притеснено изрече момичето и се наведе над Оги.
- Ставам тогава.
Той се усмихна и я привлече отново към себе си.
Станаха значително по-късно. Оги се завъртя около статива, а после около котлона.
- Какво ще правиш сега? - попита го Рая.
- Ще рисувам.
- И тази нощ ли?
- Слънцето съперничи на огъня - отговори Оги. - Светлината му е по-силна, заслепява... Огънят се губи като образ през деня...
- Слънцето също е огън - припомни му тя.
- Но далечен огън, който пари, но не те изгаря - отговори художникът. - Виждам го преди всичко като прозрачножълта светлина... Ако погледнеш през сапунено мехурче, ще откриеш дъгата върху него...
- Пречупената слънчева светлина... - прекъсна го Рая. - Искаш ли да си направим сапуненка?
- Друг път - отвърна разсеяно Оги, който тъкмо притискаше металната туба, от която оранжево червейче се изсули, преди да полегне върху палитрата.
- Мога ли да остана при теб? - колебливо го попита Рая.
- Друг път...
- Няма да ти преча - обеща момичето.
- Но ще ме разсейваш - смигна й мъжът.
- Целуни ме тогава.
Момичето се приближи до статива, Оги изпълни желанието й и каза:
- Ти ще бъдеш светлината на деня, а нощта ще прекарам с огъня.
- Ревнувам от нощта.
Рая неволно погледна към платното върху статива и се притисна към Оги:
- Не ми харесва.
- Защо? - изненада се той.
- Плаши ме - отдръпна се тя. - Ужасно ме плаши!
- Но защо?
- Пожарникарят спасява детето, а жената отзад? Погледни как протяга ръце за помощ! Но той не я вижда...