Огненото разпятие [bg]

- И зеления килим под тях довърши Радо.

Мишената се пъхна в спалнята, само изсумтя, надникна отсреща, но се оказа килер и влезе в първата стая отдясно. Бе най-просторното помещение, подредено със стандартни мебели от средата на осемдесетте години на миналия век - огромна тъмнокафява секция с книги и телевизор по средата, масивни кресла, поставени до дивана и ниска полирана масичка пред него. От този век бяха само бюрото под прозореца и компютърът върху него.

- Щрака по клавиатурата и хвърля един поглед към улицата - отбеляза комисарят. - Махленска клюкарка!

- Национална - поправи го партньорът му. - Журналистка е в централен всекидневник.

- Все е клюкарка! - отвърна Мишената и отвори едно от чекмеджетата на секцията. - Леле, юнако! - провикна се той. - Тая се е запасила, сякаш всички реактори на АЕЦ „Козлодуй“ са изключени!

Радо надникна в чекмеджето и видя кутии с различни по размер свещи, подредени според нюансите на даден цвят. Христо Гатев също се приближи, погледна вътре, не се сдържа и каза:

- Няма кой да я чука! Затова е този запас.

- Не съм съгласен - каза Радо, - Сигурно ги използва в гадаенето на огън... Може да са за фън-шуй или нещо подобно...

- Шуй, муй... - започна да нарежда химикът, срещна погледа на комисаря и изтърси: - Без шуй не става, както и да ме гледаш!

- Да вървим в банята! - разпореди Мишената.

Банята бе в края на коридора и явно бе изграждана допълнително.

- Луксът е единствено в банята отбеляза Радо, надничайки от прага.

Иван Тенев вече бе завършил фотографирането на помещението и сега се отдръпна. Видяха отвън Марин Косев, който снемаше отпечатъци от стъклото на прозореца.

Христо Гатев сложи гумени ръкавици, извади пипета и епруветка и се приближи до ваната. Сложи от течността в епруветката, а след това потопи вътре лакмусова хартия, която бързо се оцвети в синьо.

- Ето! - показа я той на останалите. - Ваната е пълна е натриева основа, по-известна като сода каустик.

- Огромно количество - озадачи се Мишената, огледа се, но никъде не видя празни бутилки от сода каустик. - Как се е получила?

- Натрий и вода - без да се замисля, отговори експертът.

- Вода виждам, че има, а натрий? - повиши тон комисарят.

- Ще го потърся - каза Гатев и започна да разглежда наредените флакони по етажерката над ваната. Отваряше ги, разглеждаше и ги оставяше.

- Как изглежда натрия? Прах ли е? - попита комисарят, защото се сети за железния оксилат.

- Мек метал, сив, дори сребрист на цвят...

Мишената и Радо също се заоглеждаха из банята.

- Еврика! - извика победоносно Гатев и им показа едно стъклено шише. - В ароматните соли има и късчета натрий.

Двамата полицаи се приближиха, но експертът ги спря.

- Преди всичко безопасността! - изрече той и внимателно остави шишето на мястото му.

- И тези късчета са подпалили водата? - недоверчиво попита Мишената.

- Искате ли демонстрация? - ухили се химикът.

- Да - отвърнаха и двамата.

Иван Тенев също застана на рамката на вратата. Гатев намери една метална кука, с която отпуши ваната и натриевата основа изтече надолу.