Огненото разпятие [bg]

- Как си обясняваш случилото се с мен? - попита тя.

- Никак - смънка Оги. - Нищо не помня.

- Явно си го направил насън - замисли се журналистката. - Пробва ли техниката за осъзнато сънуване?

- Не.

- Нищо ли не сънува онази нощ?

- Не помня - излъга Оги.

Никола му хвърли странен поглед и художникът още повече се притесни, защото разбра, че приятелят му е наясно за лъжата.

- Как подпали водата? - нетърпеливо попита Еми.

- Не съм аз - категорично отговори художникът.

- Ти беше, но просто нямам отговор как става - замисли се тя. - Явно още не можеш да овладееш огъня.

- Наистина ли съм гледал през прозореца? - Оги попита със страх.

- И това ли не помниш? - изненада се Еми.

- Не.

Жената въздъхна и сведе поглед към бинтования крак:

- И все пак не мога да разбера защо ми го причини?

Оги проследи погледа й и измъчено прошепна:

- Не помня нищо...

- Мразиш ли ме? - Еми погледна към художника.

- Не, разбира се - отчаяно изрече той.

- Може би си искал да ме впечатлиш, но резултатът е трагичен тъжно произнесе журналистката. - Объркана съм... Дори не знам дали те мразя...

- Съжалявам.

- Аз те направих известен - все така скръбно продължи Еми. - А ти не се зарадва на славата... Да не би затова да ми отмъщаваш?

- Нс ти отмъщавам.

- Надявам се, че поне картините ти ще се купуват...

- Купуват се - с трепет в гласа призна Оги.

- Виждаш ли? - изпъчи бюст Еми. А ти казваше, че няма кой да чете моите репортажи... - усмихна се жената, но после отново въздъхна.

- Едва ли твоите писаници са помогнали - грубо се обади Никола. - Оги е талантлив...

- Не споря, че е талант - рязко се извърна към него журналистката. - Но кой щеше да знае за него? Ако не бях аз...

- Въобразявай си! - ядосано я прекъсна Никола.

- Ако никой не напише поне една дума за теб, талантът ти ще остане видим само за роднините! Ще се превърне в семейно предание, след като те няма вече... - започна убедено да говори Еми, гледайки към художника. - Сега дори да те плюят, важното е да се чува името ти - заяви категорично журналистката. В противен случай... Кой ще те забележи? Оставаш анонимен завинаги!

- Оги успя, преди ти да напишеш безумните си истории! - повиши тон пожарникарят.

- От къде на къде? - изненада се тя, обръщайки се към пожарникаря.

- Изложбата му я откриха, преди ти изобщо да го познаваш! - продължи с аргументите си Никола.

- Колко картини са купени досега? - обърна се Еми отново към художника.

- Не знам точно - отговори той.

- Ще се купят всичките! Ще видиш! - убедено изрече журналистката. - Още един-два репортажа да публикувам...

- Спри се, спри се! - извика Никола. - Само глупости пишеш!

- За теб може да са глупости, но предизвикват интерес! - повиши глас журналистката. - Оги ще стане известен! Да не би да му завиждаш? - Тя отново се обърна към пожарникаря.

- Вярвай си! - измърмори той и изруга.

- Не се карайте - примоли им се Оги.

Замълчаха, но за кратко.