Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Триллеры » Огненото разпятие [bg]
Огненото разпятие [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Огненото разпятие [bg]

Электронная книга - «Огненото разпятие [bg]». Краткое содержание книги:

ОТ АВТОРА НА „Чашата на проклятието“ „Небеса от грях“ „Грешният квартал“ „Убиец назаем“ „Веселото гробище“ Огън. Пламтящ кръст извисява снага в мрака, а на него човешко тяло изгаря в страховитите пламъци... Ритуално убийство ли е това? Дали убиец-пироман броди из улиците на града? Мишената и неговият партньор трескаво търсят отговори, докато нови и нови пожари осветяват улиците. Единственият заподозрян е млад художник, обладан от неудържима страст към огъня - да нарисува и улови вечно променящите се огнени езици се е превърнало във фикс идея за него. Случайно или не, художникът е винаги наблизо, когато пламъците се разгарят. С обичайното си майсторство Лора Лазар предлага нова заплетена загадка, която разпалва ума. Огънят гори и унищожава всичко... но следи винаги остават.
1 ... 51 52 53 54 55 56 57 58 59 ... 109
Перейти на страницу:

- Жената в черно символизира смъртта... - поясни художникът. - Тя се опитва да ги върне назад, за да ги унищожи чрез силата на огъня.

- Зловеща е - не се съгласи момичето. - Прекалено мрачен фон, къщурката е изкривена, сякаш всеки момент ще се срути...

- Страда от близостта на огъня - погледна я Оги. - Страда заради болката на хората...

Рая отново седна на стола, за да не вижда картината.

- Постоянно ли рисуваш?

- Не съвсем - надзърна Оги зад платното, смигна й и тогава продължи: - Аз друго не мога да правя...

- Можеш, можеш - ухили се предизвикателно Рая и се протегна мързеливо.

- Щях да се откажа заради пожарите - продължи художникът, без да се поддаде на чара на Рая. - Но наоколо има един скитник -  Гого Хисарски. Казва, че ако не изкарам бесовете си, ще полудея.

- Да не иска именно той да те подлуди? - скочи от стола Рая.

- Точно обратното - засмя се Оги. - Гого ме убеди да продължа...

- Откъде се появи този скитник? - подозрително попита момичето.

- Не знам откъде е - отговори художникът. - Тук го намерих.

- После ли започнаха пожарите?

- Май да...

- Ами ако той ги предизвиква? - Тя отново се приближи към статива, но не погледна към платното.

- Едва ли - усмихна й се Оги. - Първият път той щеше да пламне. Толкова беше пиян!

- А ако само се е правил на пиян?

- Както казва Никола, „смъртнопиян“ беше старецът тогава.

- Но картините ти изчезват...

- Едва ли скитникът ги е откраднал.

- Защо не? - разходи се из ателието Рая. - Отива на битака и ги продава за една бира...

- И ти като майка ми...

- Добре де... - седна този път на дивана момичето. - Кой харесва картините ти?

- Асен - отговори бързо художникът. - Той разбира от изкуство... Никола винаги ме подкрепя, но няма този усет... Докато Асен може да анализира всяка моя композиция... Той е най-добрият ми критик! Помага ми да измисля заглавието на всяка творба... Страхотен е!

- Може точно той да е крадецът - категорично заяви Рая.

- Не е възможно засмя се художникът. - Защо ще ги краде? Достатъчно е само да ми поиска...

- Кого подозираш тогава?

- Никого - погледна я Оги. - Не ме разпитвай като Грамаданкото!

- Кой е той?

- Един полицай, едър като мечок.

- Страх ме е за теб... - прошепна Рая и безпомощно го погледна.

71

- Какво казаха лекарите? - нервно попита Мишената и подаде на Радо баничка.

- Румяна, пардон, Еми Месиянска се е изгорила със сода каустик.

- Дето се използва за отпушване на канали?

- Аха - успя да каже Радо, който тъкмо бе захапал баничката.

- А пламъците бушуват единствено във воднистия й мозък - ядно изрече комисарят. - Да го пишем битов инцидент, а?

- Не.

- Защо?

Радо не отговори, защото устата му бе пълна, и затова Мишената продължи да разсъждава на глас:

- Заради Аладжов, нали?

Партньорът му само кимна.

- Ако кака Мецана е перкенде, как да й повярваш, че е видяла художника на прозореца? - продължи Мишената.

- Има само един начин - успя да каже младият полицай и разпери пръсти.

- Ако има негови отпечатъци - разбра го веднага шефът му. - Ами ако само се е зверил през стъклото?

- Може да се е подпрял на рамката - спокойно каза Радо, който бе свършил със закуската. - И още нещо има...

- Какво?

- Как се е появила содата каустик във ваната?

- Вероятно е объркала шишето за шампоан с това на сода каустик.

- Не вярвам - отговори Радо. - Различни са и по размери, и по качество, и по цвят..

- Спри да изброяваш! - прекъсна го шефът му. - Аз също не вярвам, че е грешка от страна на жената.

- Защо водата е станала тъмночервена? - продължи да се пита младият полицай.

- Викай експертите! - нареди Мишената.

Радо набра номера на криминалистичната лаборатория и докато чакаше да му дигнат, попита:

- Кого по-точно ще вземем?

- Гатев и Косев - отговори бързо Мишената, а после добави: - Да дойде и Тенев да нащрака малко снимков материал.

Марин Косев бе експерт по дактилоскопия, а Иван Тенев бе полицейският фотограф.

Радо свърши разговора с колегите и едва тогава се сети:

- А имаме ли заповед?

Имаме разрешение от Емми- отговори комисарят, като удължаваше звука „м“ и показа връзка с ключове.

- Кога успя?

- Докато ти разговаряше с докторите.

- Шефе, ако твоята Мария научи, че имаш ключове от дома на друга жена...

- Ще ме обеси на ключодържателя си - засмя се Мишената.

Тръгнаха да пресичат улицата.

- Еми Месиянска ти пасва - изрече неочаквано Радо.

Шефът му се спря на средата на уличното платно, погледна го накриво, а после обидено каза:

1 ... 51 52 53 54 55 56 57 58 59 ... 109
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)