Огненото разпятие [bg]
- Автор: Лазар Лора
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Сиела
- ISBN: 978-954-28-1621-8
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Огненото разпятие [bg]». Краткое содержание книги:
- Жената в черно символизира смъртта... - поясни художникът. - Тя се опитва да ги върне назад, за да ги унищожи чрез силата на огъня.
- Зловеща е - не се съгласи момичето. - Прекалено мрачен фон, къщурката е изкривена, сякаш всеки момент ще се срути...
- Страда от близостта на огъня - погледна я Оги. - Страда заради болката на хората...
Рая отново седна на стола, за да не вижда картината.
- Постоянно ли рисуваш?
- Не съвсем - надзърна Оги зад платното, смигна й и тогава продължи: - Аз друго не мога да правя...
- Можеш, можеш - ухили се предизвикателно Рая и се протегна мързеливо.
- Щях да се откажа заради пожарите - продължи художникът, без да се поддаде на чара на Рая. - Но наоколо има един скитник - Гого Хисарски. Казва, че ако не изкарам бесовете си, ще полудея.
- Да не иска именно той да те подлуди? - скочи от стола Рая.
- Точно обратното - засмя се Оги. - Гого ме убеди да продължа...
- Откъде се появи този скитник? - подозрително попита момичето.
- Не знам откъде е - отговори художникът. - Тук го намерих.
- После ли започнаха пожарите?
- Май да...
- Ами ако той ги предизвиква? - Тя отново се приближи към статива, но не погледна към платното.
- Едва ли - усмихна й се Оги. - Първият път той щеше да пламне. Толкова беше пиян!
- А ако само се е правил на пиян?
- Както казва Никола, „смъртнопиян“ беше старецът тогава.
- Но картините ти изчезват...
- Едва ли скитникът ги е откраднал.
- Защо не? - разходи се из ателието Рая. - Отива на битака и ги продава за една бира...
- И ти като майка ми...
- Добре де... - седна този път на дивана момичето. - Кой харесва картините ти?
- Асен - отговори бързо художникът. - Той разбира от изкуство... Никола винаги ме подкрепя, но няма този усет... Докато Асен може да анализира всяка моя композиция... Той е най-добрият ми критик! Помага ми да измисля заглавието на всяка творба... Страхотен е!
- Може точно той да е крадецът - категорично заяви Рая.
- Не е възможно засмя се художникът. - Защо ще ги краде? Достатъчно е само да ми поиска...
- Кого подозираш тогава?
- Никого - погледна я Оги. - Не ме разпитвай като Грамаданкото!
- Кой е той?
- Един полицай, едър като мечок.
- Страх ме е за теб... - прошепна Рая и безпомощно го погледна.
71
- Какво казаха лекарите? - нервно попита Мишената и подаде на Радо баничка.
- Румяна, пардон, Еми Месиянска се е изгорила със сода каустик.
- Дето се използва за отпушване на канали?
- Аха - успя да каже Радо, който тъкмо бе захапал баничката.
- А пламъците бушуват единствено във воднистия й мозък - ядно изрече комисарят. - Да го пишем битов инцидент, а?
- Не.
- Защо?
Радо не отговори, защото устата му бе пълна, и затова Мишената продължи да разсъждава на глас:
- Заради Аладжов, нали?
Партньорът му само кимна.
- Ако кака Мецана е перкенде, как да й повярваш, че е видяла художника на прозореца? - продължи Мишената.
- Има само един начин - успя да каже младият полицай и разпери пръсти.
- Ако има негови отпечатъци - разбра го веднага шефът му. - Ами ако само се е зверил през стъклото?
- Може да се е подпрял на рамката - спокойно каза Радо, който бе свършил със закуската. - И още нещо има...
- Какво?
- Как се е появила содата каустик във ваната?
- Вероятно е объркала шишето за шампоан с това на сода каустик.
- Не вярвам - отговори Радо. - Различни са и по размери, и по качество, и по цвят..
- Спри да изброяваш! - прекъсна го шефът му. - Аз също не вярвам, че е грешка от страна на жената.
- Защо водата е станала тъмночервена? - продължи да се пита младият полицай.
- Викай експертите! - нареди Мишената.
Радо набра номера на криминалистичната лаборатория и докато чакаше да му дигнат, попита:
- Кого по-точно ще вземем?
- Гатев и Косев - отговори бързо Мишената, а после добави: - Да дойде и Тенев да нащрака малко снимков материал.
Марин Косев бе експерт по дактилоскопия, а Иван Тенев бе полицейският фотограф.
Радо свърши разговора с колегите и едва тогава се сети:
- А имаме ли заповед?
Имаме разрешение от Емми- отговори комисарят, като удължаваше звука „м“ и показа връзка с ключове.
- Кога успя?
- Докато ти разговаряше с докторите.
- Шефе, ако твоята Мария научи, че имаш ключове от дома на друга жена...
- Ще ме обеси на ключодържателя си - засмя се Мишената.
Тръгнаха да пресичат улицата.
- Еми Месиянска ти пасва - изрече неочаквано Радо.
Шефът му се спря на средата на уличното платно, погледна го накриво, а после обидено каза: