Вятърните мелници на боговете [bg]
- Автор: Шелдон Сидни
- Год: 1993
- Язык: болгарский
- Год: Матекс
- Переводчик: Олга Дончева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Вятърните мелници на боговете [bg]». Краткое содержание книги:
Мери съзнаваше, че всички телевизионни камери са насочени към нея и сдържа гнева си.
— Не, сър. Моите познания за света се основават на неговото изучаване. Аз съм кандидат на политическите науки и преподавам в Канзаския държавен университет от пет години, като лекциите, които водя, са предимно за страните зад желязната завеса. Запозната съм с настоящите проблеми на румънския народ, както и с това какво мнение има правителството му за Съединените щати и защо. — Гласът й стана по-силен. — Всичко, което те знаят за тази страна, е онова, което им казва тяхната пропагандна машина. Аз бих искала да отида там и да се опитам да ги убедя, че Съединените щати не са една ненаситна, алчна за война страна. Бих искала да им покажа какво представлява обикновеното американско семейство. Аз…
Тя замълча, изплашена, че е отишла твърде далеч в гнева си. И тогава, за нейна изненада, членовете на комисията започнаха да ръкопляскат. Всички, с изключение на Таркъл.
Въпросите продължиха.
— Има ли още въпроси? — попита час по-късно Чарли Кемпбъл.
— Смятам, че кандидатът чудесно изясни позициите си — обади се един от сенаторите.
— Съгласен съм. Благодаря ви, госпожо Ашли. Заседанието се закрива.
Известно време Пит Конърс внимателно изучаваше Мери, след което незабележимо се оттегли, докато представителите на пресата се скупчиха около нея.
— Изненада ли ви предложението на президента?
— Смятате ли, че ще одобрят назначението ви, госпожо Ашли?
— Смятате ли, че преподавателската работа върху проблемите на една страна действително ви осигурява необходимата квалификация, за да…
— Обърнете се насам, госпожо Ашли. Усмихнете се, моля. Още веднъж.
— Госпожо Ашли…
Бен Кон стоеше встрани от другите, гледаше и слушаше. Тя е добра, помисли си той. Знае всички правилни отговори. По дяволите, бих искал аз да знам правилните въпроси.
Когато, напълно изтощена емоционално, Мери се прибра в хотела, по телефона се обади Стантън Роджърс.
— Здравейте, госпожо посланик.
— Значи съм успяла? О, Стан! Благодаря ти безкрайно. Просто не мога да ти опиша колко съм развълнувана.
— Аз също, Мери. — Гласът му бе изпълнен с гордост. — Аз също.
Когато Мери съобщи новината на децата, те се хвърлиха да я прегръщат.
— Знаех си, че ще успееш — извика Тим.
— Мислиш ли, че и татко знае? — тихо попита Бет.
— Сигурна съм, че знае, скъпа — усмихна се Мери. — Не бих се учудила, ако малко е помогнал на комисията да реши…
Мери се обади на Флорънс и когато тя чу новината, започна да плаче.
— Това е фантастично. Почакай само да разкажа на всички тук.
— В посолството ще има стая, приготвена за теб и Дъглас — засмя се Мери.
— Кога заминавате за Румъния?
— Ами първо трябва да гласува целият Сенат, но Стан казва, че това е само формалност.
— А след това?
— Трябва да премина през няколкоседмичен курс от срещи във Вашингтон, след което заедно с децата заминаваме за Румъния.
— Нямам търпение да се обадя в „Дейли юниън“! — извика Флорънс. — Може би градът ще ти издигне паметник. Сега трябва да вървя. Твърде развълнувана съм, за да говоря. Ще ти се обадя утре.
Бен Кон чу за утвърждаването на кандидатурата на Мери Ашли, когато се прибра в кабинета си. Но все още нещо го притесняваше. Не можеше да разбере какво.
14
Както бе предрекъл Стантън Роджърс, гласуването в Сената бе чиста формалност. Кандидатурата на Мери бе утвърдена с убедително мнозинство. Когато президентът Елисън научи за това, той каза на Стантън Роджърс:
— Планът ни започва да се реализира, Стан. Вече нищо не може да ни спре.
— Да, нищо — кимна в знак на съгласие Стантън Роджърс.
Пит Конърс беше в кабинета си, когато научи новината. Той незабавно написа едно съобщение и го кодира. Един от хората му беше дежурен в телеграфната зала на ЦРУ.
— Искам да използвам канала Роджърс — каза Конърс. — Изчакайте навън.