Последният кандидат [bg]

Пазачите най-сетне спряха на два пръстена от централната зона и казаха на групата да чака. Томас и останалите се спотаиха в сянката на една барака. С всяка изминала минута какофонията нарастваше и сега, Когато бяха близо до центъра на комплекса, изглеждаше сякаш зад ъгъла се вихри голяма разпра. Томас ненавиждаше всяка секунда от пребиваването си тук, докато слушаше ужасните звуци. Питаше се дали пазачите изобщо ще се върнат, камо ли да доведат Нют.

Около десетина минути по-късно двама души се показаха от малка барака недалеч от тях. Сърцето на Томас се разтуптя и той почти бе готов да побегне, Когато си даде сметка, че те нямат ни най-малко заплашителен вид. Бяха мъж и жена, държащи се за ръце, и макар дрехите им да бяха изцапани, изглеждаха напълно нормални.

Двойката се приближи към малобройната група.

— Кога пристигнахте тук? — попита жената.

Томас още не бе успял да се справи с объркването си и Бренда го изпревари:

— Дойдохме с последната група. Търсим един наш приятел. Казва се Нют, с руса коса е и накуцва. Да сте го виждали?

Мъжът я изгледа сякаш бе чул най-тъпия въпрос на света.

— Много хора тук са руси. Как можем да познаем кой е вашият? И що за име е това Нют?

Миньо понечи да отговори, но шумът, идващ откъм централната зона, накара всички да се обърнат. На лицата на двамата новодошли се изписа тревога. После, без да произнесат нито дума повече, те се шмугнаха обратно в бараката. Затвориха вратата и Томас чу, че пускат резето. След секунди прозорецът бе запречен отвътре с масивна греда, малко парче от стъклото падна на земята и се разби.

— Изглеждат почти толкова щастливи да са тук, колкото и ние — подхвърли Томас.

Хорхе изсумтя.

— Много дружелюбни хора. Мисля пак да ги навестим.

— Очевидно не са тук отдавна — отбеляза Бренда. — Не мога дори да си представя какво е да живееш на това място. Да узнаеш, че си заразен, и да те пратят при побърканяци, та като ги гледаш, да си дадеш сметка какво те очаква.

Томас поклати бавно глава.

— И къде са тези пазачи? — попита нетърпеливо Миньо. — Колко време още ще им е нужно?

Десет минути по-късно двамата пазачи се появиха зад ъгъла.

— Какво открихте? — посрещна ги Миньо.

По-ниският сведе глава и запристъпва от крак на крак. Томас се зачуди дали не е заради нещо, на което е станал свидетел в централната зона.

Партньорът му отговори:

— Поразпитахме наоколо и мисля, че открихме вашия човек. Изглежда както го описахте и се обърна към нас, Когато го повикахме по име. Но… — Пазачите се спогледаха сконфузено.

— Но какво? — настоя Миньо.

— Той каза, доста цветисто при това, да ви предадем да се разкарате оттук.