Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Пост-апокалипсис » Последният кандидат [bg]
Последният кандидат [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Последният кандидат [bg]

Электронная книга - «Последният кандидат [bg]». Краткое содержание книги:

Сам си! Наближава краят! Не им вярвай! ЗЛО е отнела на Томас всичко: живота му, спомените, а сега и единствените му приятели — езерните. Но най-сетне краят е близо. Изпитанията приключват след един последен тест. Дали обаче някой ще оцелее? Това, което ЗЛО не знае, е, че Томас си спомня далеч повече, отколкото смята. И то е достатъчно, за да не повярва на нито една тяхна дума. Ала истината ще бъде ужасяваща. Томас е победил Лабиринта. Оцелял е в Обгорените земи. Рискувал е всичко, за да спаси приятелите си. И тъкмо истината може да е тази, която ще сложи край на всичко това. Времето за лъжи е отминало.
1 ... 52 53 54 55 56 57 58 59 60 ... 101
Перейти на страницу:

— Да не мислиш, че тия измишльотини ни минават? Не сте първите глупаци, дошли тук с убеждението, че мястото едва ли не им принадлежи. Решили сте да си поживеете сред побърканяци? Ваша воля. Особено след това, което става в последно време. — Той отстъпи встрани и описа широка дъга с ръка, подканяйки ги насмешливо да влязат. — Наслаждавайте си на престоя в побърканяшкия дворец. Не връщаме пари, ако изгубите ръка или око.

Томас почти усещаше напрежението във въздуха и се безпокоеше, че Миньо може да подразни пазачите с някоя остроумна забележка, затова побърза да попита:

— Какво искате да кажете с това „в последно време“? Какво е станало?

Мъжът повдигна рамене.

— Достатъчно е да знаете, че това вече не е предишното щастливо местенце. — Той очевидно не смяташе да продължи с обясненията.

Томас вече предчувстваше, че това, което ще види, няма да му се хареса.

— А… знаете ли дали са докарвали нови… — Томас не посмя да произнесе думата „побърканяци“ — хора през последните дни? Имате ли регистър?

Вторият пазач се покашля и плю в прахоляка.

— Кого търсите? Мъжкар или женска?

— Мъжкар — отвърна в същия дух Томас. — Казва се Нют. Малко по-висок от мен, с руса дълга коса. Накуцва.

Мъжът отново плю.

— Май ми напомня нещо. Но кой знае? Всичките ми изглеждат толкова еднакви. Ще се изръсиш ли?

Изпълнен с надежда, Томас потърси с поглед Хорхе, чието лице почервеня от гняв.

Миньо обаче заговори, преди Хорхе да успее да си отвори устата:

— Имаме пари, сбръчканяко. Кажи ни къде е нашият приятел.

Пазачът отново вдигна оръжието към тях.

— Покажете ми кредитна карта, инак разговорът приключва. Искам поне хиляда.

— У него е всичко. — Миньо показа с палец Хорхе. — Алчен нещастник.

Хорхе извади картата си и я размаха във въздуха.

— Ще трябва да ме гръмнеш, за да я вземеш, и да знаеш, че няма да ти свърши работа без моите отпечатъци. Ще си получиш париците, хермано. А сега ни води.

— Добре — склони мъжът. — Последвайте ме. И помнете: ако някого от вас го дръпне побърканяк или се вкопчи в някой крайник, съветвам го да се раздели по-бързо със споменатия крайник и да бяга, сякаш го гонят триста дяволи. Освен ако не е крак, разбира се.

Той се завъртя на токове и се отправи към отворената врата.

36

Побърканяшкият дворец бе ужасно, потънало в мръсотия място. Ниският пазач се оказа разговорлив и докато вървяха сред царящия вътре хаос, осигури на Томас повече информация, отколкото би се надявал да получи.

Той им обясни, че селището за заразени е голям комплекс от наместени един в друг пръстени, с общи зони — столова, лазарет, места за отдих, разположени в средата, а зад тях редове от спални помещения. Дворците бяха замислени като последно убежище за болните, място, където да живеят, преди болестта напълно да отнеме разсъдъка им. След това ги откарваха в далечни райони, обезлюдени след слънчевите изригвания. Подобни комплекси имаше близо до всички големи градове. Заразените получаваха възможност да изживеят спокойно последните си дни.

Но първоначално добре замислената идея постепенно се опорочила. Да събереш на едно място хора, които скоро ще изгубят разсъдъка си, се оказало сигурна предпоставка за анархия. Обитателите си давали сметка, че няма наказание, което да е по-страшно от неизбежното потъване в лудост, и престъпността бързо достигнала космически размери. И така комплексите били изоставени да се разпадат.

Докато групата им вървеше между спалните — продълговати, порутени бараки, Томас си представи колко ли е ужасно да живееш на подобно място. Повечето прозорци бяха изпотрошени и пазачът им обясни, че било голяма грешка да вкарват стъкло в селището. Превърнало се в опасно оръжие. Улиците бяха осеяни с боклуци и макар че досега не бяха срещнали никого, Томас имаше чувството, че ги наблюдават от сенките. В далечината някой започна да крещи ругатни, от друга посока долетя писък и Томас се озърна боязливо.

— Защо просто не затворите това място? — попита той. — След като се е стигнало дотук?

— Да се е стигнало дотук? — повтори пазачът. — Хлапе, не знаеш какво още може да стане. Пък и какво да направиш с тези хора? Не можеш да ги оставиш в града, сред здравите. Не можеш да ги прокудиш в обезлюдените места, където да ги изядат побърканяците. А нито една власт не би си позволила да избива хора само защото наскоро са се заразили с изблика. Това е. Пък и така мунитата могат да изкарат добри пари, тъй като никой друг не би искал да работи тук.

1 ... 52 53 54 55 56 57 58 59 60 ... 101
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)